Гр. д. № 524/2015 г. на ВКС, І г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 149
София, 20.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гр. д. N 524/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. Х. и И. Х. срещу решение от 03.11.2014 г. по гр. д. № 2277/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 18562/2013 г. на Пловдивски районен съд и спора е решен по същество като е отхвърлен предявения от М. Х. и А. Х. срещу В. Х., Й. Х. и С. Г. ревандикационен иск за признаване за установено, че ищците са собственици в режим на СИО на 48.30% от подпокривното пространство, изграденото външно стълбище с площадки с външна входна врата и врата, водеща до подпокривното пространство на двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ Х-306, кв. 27 по плана на [населено място] поле и за осъждане на ответниците да им предадат владението на тези идеални части от подпокривното пространство, стълбите, площадките и вратите, които водят към него. К. доводи са за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Подържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради разрешаване на материалноправния въпрос ако подпокривното пространство е изпълнено като свободно пространство между покривната плоча на втория етаж и покривната конструкция, представлява ли обща част на сградата, в противоречие със задължителната практика.
Ответниците по касация не са подали отговор по касационната жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че през 1977 г. на основание отстъпено право на строеж в полза на З. Х. от баща му В. Х. и със съгласието на майка му С. А. той е пристроил и надстроил съществуващата в имота сграда. Ищците се легитимират като собственици на първия етаж от сградата на основание договор за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане, сключен с В. и С. А., родители на ищеца, по време на брака му с ищцата И. Х. през 1982 г.
С приета техническа експертиза е установено, че пристрояването е изпълнено на 18 кв. м. на два етажа, а надстрояването е с един етаж на площ от 83 кв. м. и подпокривно пространство. Пристройката включва едно рамо и стълбищни площадки от двураменно стълбище за втория етаж и западната веранда на жилището от първия етаж. Функционално новоизграденото стълбище обслужва и двете жилища, но до него се стига посредством два отделни входа. За да се ползват стълбите, които осигуряват достъп до втория етаж и подпокривното пространство трябва да се мине през външния вход от към двора. Частта от стълбището, която води до втория етаж не е функционално свързана с първия етаж. Стълбището за втория жилищен етаж е и таван за някои от помещенията на първия етаж. По архитектурен проект таванският етаж е с конструктивно предназначение, определен функционално като подпокривно пространство. За построяването на надстройката и пристройката не е издавано разрешение за строеж.
В. съд не е възприел направените от първоинстанционния съд изводи, че стълбищата, площадките към тях и таванското помещение са обща част на сградата по естеството си, ищците като собственици на самостоятелен обект в нея се легитимират като собственици и на 48.30 % от тези общи части, определени по правилото на чл. 40 ЗС и искането за ревандикирането им е основателно, тъй като ответниците владеят подпокривното пространство.
След като е обсъдил установените факти е направил самостоятелен извод за правното им значение. Намерил е, че след като входа на пристройката, в която е изпълнено второ стълбище, осигурява достъп до втория етаж и подпокривното пространство и от него не може да се мине за първия етаж, то това стълбище обслужва функционално само един етаж от сградата, поради което не представлява обща част по естеството си. То е несамостоятелен обект, обслужващ само втория жилищен етаж, поради което е принадлежност към него. От това е направил извод, че собственикът на втория етаж е собственик и на подпокривното пространство което е изпълнено като принадлежност към него.
Поставеният в изложението въпрос за статута на подпокривното пространство, когато е изпълнено като свободно пространство между покривната плоча на втория етаж и покривната конструкция, представлява ли обща част на сградата, е решаващ за изхода на спора и формиране решаващата воля на съда. Той е разрешен в противоречие с задължителната практика – ТР № 34 от 01.08.1983 г., поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.11.2014 г. по гр. д. № 2277/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса за касационното обжалване по сметка на ВКС в размер на 37.00 лв. и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: