ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101

С., 05.03. 2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ч. гр. дело № 4346/2018 год.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С определение № 449/06.12.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на определение № 2784 от 04.09.2018г., постановено по ч. гр. д.№ 3534/2018 г. на Софийския апелативен съд и са обезсилени като недопустими определение № 2784 от 04.09.2018г., постановено по ч. гр. д.№ 3534/2018 г. на Софийския апелативен съд и определение № 117 от 19.02.2018г., постановено по гр. д. № 699/2017г. на Пернишкия окръжен съд.

С молба вх. № 11018 от 19.12.2018 г. жалбоподателят С. Г. Н. е поискал ВКС да допълни определението си, като му присъди разноски, извършени пред касационната инстанция и пред апелативния съд.

Ответната страна [фирма] не взема становище по молбата.

Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Съображенията за това са следните:

Съгласно нормата на чл. 81 от ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Възникването на отговорността за разноски се предпоставя от разрешен по същество материалноправен въпрос, обусловил развитието на исковото производство – чл. 78, ал. 1 - ал. 3 ГПК или процесуалноправен спор относно правото на иск – чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая ищцата не е предявила иск срещу [фирма], както погрешно...