Производството е по установителен иск за собственост, предявен от П. Д., починал в хода на делото и заместен от наследниците си Ж. Х. Г.-Д., Х. П. Д. и С. П. Д.. Ответници по иска са Столична община, А. А. Т., Й. П. И., И. К. П., В. Н. И., А. Н. К., Аспекти плюс ООД, Ю. С. П. и В. С. Н.. Имотът е закупен през 1924г. от наследодателя С. В. и е описан в нотариалния акт с площ *,* кв. м. като част от съсобствен имот от 625,50 кв. м. Същата година на съседа П. И. е учредено право на преминаване. С. В. е починал през 1973г. и наследен от дъщеря си Р., чийто пряк наследник се явява първоначалния ищец П.. През 1978г. по реда на чл. 95 З./отм./ имотът е отчужден от Р. В. и е предвидено обезщетяване с жилище. Налице са две заповеди за отчуждаване с един и същи номер - в едната имотът е с пл.№ *, а в другата с пл. № *. В останалите документи по отчуждаването и в акта за държавна собственост отчужденият имот е с № *. Представени са доказателства, че имот пл.№ * е отчужден същата година и за същото мероприятие от наследниците на П. И..

През 1996г. по реда на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. и въз основа на съдебно решение на Софийски градски съд, е отменено отчуждаването на имот пл. № *, наредено е деактуване и предаване владението на дворно място от 242 кв. м., съставляващо имот пл. № * в кв. 197 по плана на м.”Л.” на М. С. Д., дъщеря на наследодателя С. В. Б. и наследник на другата му дъщеря Р. С. В., спрямо която е извършено отчуждаването. Полученият в обезщетение апартамент е върнат на общината.

Легитимацията на ответниците произтича от нотариален акт за собственост по регулация от 1995г., с който А. Т., Й. И., И. П., Н. Н. /наследодател на В. Н. И., А. Н. К./, Ю. Н. и В. Н. са признати за собственици на придадени към техния парцел *-* от кв. 197 имоти, а именно: 90 кв. м., придадени от имот пл. № *, собственост на И. С., К. Ж. и Л. В. и 458 кв. м. от имот без номер, собственост на Столична община; посочено е, че придаваемото място е придобито по утвърдения през 1994г. регулационен план и извършена компенсация с Държавата относно мястото с площ 458 кв. м., вместо което в полза на общината се отчуждава част от имот пл. № * с площ 417 кв. м. В хода на делото, през 2003г., ответниците Ю. П. и В. Н. прехвърлят на Аспекти плюс ООД 1/7 ид. ч. от УПИ *-* от кв. 197, целия с площ 698 кв. м. По-късно, през 2010г. дружеството приобретател прехвърля на Омега пропърти ООД притежаваните идеални части от УПИ *-*.

Приетата експертиза, след проследяване на регулационните промени, установява, че имотът в нотариалния акт на наследодателя на ищците от 1924г. е част от имот №3 по регулационния план от 1967г. През 1975г. по кадастралния план имотът е нанесен като два отделни такива с пл. №№ * и *; така са отразени те и в регулационния план от 1980г. и попадат в терен за обществено строителство, озеленяване и улица. С оглед на това отчужденият през 1978г. имот № * е този на Р. В.. Що се отнася до имотът на ответниците - УПИ *-*, той е създаден с регулацията от 1994г., отреден е за имот пл. № * и собствениците разполагат с горепосочения нотариален акт по регулация от 1995г. Имот пл. № * е нанесен само в регулационния план; в кадастралния план, послужил за основа на регулационния, е бил нанесен, но е задраскан поради отчуждаването.

Установено е, че заповедта за одобряване на регулационния план от 1994г. е призната от съда за нищожна с влязло сила решение. С протокол от 06.08.2003г. на Столичния общински съвет са потвърдени заповеди на главния архитект по чл. 6, т. 6 З./отм./, посочени в приложение, сред които е и процесната заповед № РД-05-09739/29.12.1994г.

Спорът между страните е възникнал по повод предприетите от ищците действия по попълването на кадастралната основа с имотните граници на имот пл. № *, кв. 197, м.”Л.-ІІч.”. Такова попълване е извършвано двукратно и е било отменяно от съда.

След постановяване на първоинстанционното решение третото лице-помагач К. К., действащ като ЕТ К. К, е поискал допълване на решението, а именно да бъдат намалени с по 84 кв. м. от УПИ *-* площите на нотариалните актове на ответниците, като противоречащи на признатото за установено с решението, както и да бъде призната за неразделна част от решението скицата-копие от регулационния план на л. 152 от делото. Молбата е оставена без уважение от районния съд с решение от 23.05.2013г. по съображения от една страна, че третото лице-помагач няма право да иска допълване на решението, а от друга, че в случая съдът се е произнесъл по цялото искане на ищците.

При горните фактически обстоятелства решаващият съд е приел, че за ищците е налице правен интерес от водене на делото поради заявеното от ответниците оспорване на нанасянето на имота в кадастъра. На следващо място е счел, че ищците са доказали поддържаното придобивно основание - наследодателят е бил собственик на имота и е налице влязло в сила решение по чл. 4 ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за отмяна на отчуждаването. Техническата експертиза е установила идентичността на процесния имот с имота, предмет на нотариален акт № */* г. и с отчуждения такъв. Непрецизното посочване на номера на отчуждения имот в една от заповедите за отчуждаване съдът е намерил за изяснено от съпоставянето на всички останали доказателства, касаещи отчуждаването. Доводите за необходимостта от извършване на косвен съдебен контрол върху отмяната на отчуждаването съдът е отхвърлил по съображения, че върху административния акт е упражнен пряк съдебен контрол. Съдът е изтъкнал, че поради прогласената нищожност на заповедта за утвърждаване на регулационния план от 1994г. с влязло в сила съдебно решение, то извършеното потвърждаване на същата заповед с решение на СОС по протокол № 56/06.08.03г. не поражда правни последици. С оглед на това към датата на възстановяване на собствеността е бил в сила регулационния план от 1980г. и е следвало на основание чл. 86а ППЗТСУ отм. да се извърши попълване на кадастралния план с нанасяне на процесния имот.

На последно място съдът е отхвърлил направеното от Аспекти плюс ООД възражение за придобиване по давност поради липса на ангажирани доказателства в негова подкрепа /допуснатите от съда свидетели не са били доведени/.

По тези съображения Софийски градски съд е оставил в сила обжалваното първоинстанционно решение за уважаване на установителния иск за собственост. Оставил е в сила и решението от 23.05.2013г. по молбата на подпомагащата страна ЕТ К. К за допълване на решението. Посочил е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по цялото искане, а третото лице-помагач не е предявило иск, по който съдът да е бил длъжен да се произнесе с решение, така че да се иска допълването му.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.

По жалбата на В. С. Н..

Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса за задължението да се излагат мотиви към съдебното решение. Изложените от Софийски градски съд мотиви са достатъчно пространни и включват обсъждане както на доказателствата, така и на доводите и възраженията на страните.

Изтъкваното от касатора несъответствие в идентичността на претендирания имот и отчуждения имот, не обуславя очевидна неправилност на съдебния акт като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Спорът дали отчужденият имот е с пл. № * /както е отразено във всички приложени документи от преписката/ или е пл. № */ както е посочено в едно копие на заповедта за отчуждаване/ е разрешен от съда след пълно обследване на доказателствата в съвкупност, включително и тези, касаещи отчуждаването на имот пл. № * от други собственици. Съдът напълно мотивирано е застанал на становището, че отчужденият имот е с пл. № *, че той е бил собственост на наследодателя по нотариалния акт от *г. и че върху него е възстановена собствеността. Несъгласието на касатора с този правен извод не предоставя достъп до касационен контрол.

По жалбата на А. А. Т..

Повдигнатите в изложението правни въпроси са свързани с преценката на заключение на вещо лице и по-точно: може ли да се приеме заключението, ако вещото лице не е работило по документи, съдържащи се в делото; безпристрастно ли е вещото лице, ако е давало заключение и в първата, и във втората инстанция; може ли вещото лице само да събира доказателства. Въпросите произтичат от оплакванията, че вещото лице Х. е депозирало заключение както пред районния, така и пред градския съд; че тези заключения си противоречат по някои въпроси, като по този начин се създава съмнение за предубеденост; че вещото лице е обсъждало документи - планове, карти, неприложени по делото, а това затруднява преценката на верността на заключението; както и че вещото лице само е събирало доказателства.

Въпросите не покриват критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Те не са разрешени в противоречие с практиката, нито са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Не съществува съмнение в практиката, че едно и също лице може да дава заключения пред първата, и пред въззивната инстанция - когато отговаря на различни въпроси /такъв е настоящия случай/ или участва в експертиза с разширен състав. Това няма отношение към неговата безпристрастност. Доколкото целта на експертизата е да подпомогне съда в области, за които съдията не разполага със специални знания, то напълно допустимо е на вещото лице да се възлага проверка на документи, карти, планове, които няма как да се представят по делото, а същевременно е нужно да бъдат преценени и интерпретирани от специалист в съответната област. При формулиране на въпросите на касатора е направена аналогия с процесуалните правила, гарантиращи безпристрастност на съда при разглеждане на делото, но тя е напълно неуместна спрямо вещите лица. Некореспондиращи с данните по делото са твърденията, че изнесеното от вещото лице в устните обяснения представлява свидетелско показание и не може да бъде ценено от съда. Видно от протоколите при разпита си вещото лице Х. не е изнасяло факти, почиващи на негови лични възприятия за имота, а е отговаряло на поставените въпроси във връзка с писменото заключение.

Визираните от касатора „пороци” на заключенията на вещото лице не съставляват основание за недопустимост на съдебния акт, нито за очевидната му неправилност.

Поради изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване по двете жалби.

Разноски не се претендират от ответниците по жалбите.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ЕТ К. К, представляван от К. К. К., срещу решение № 555 от 25.01.2018г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав, по гр. д. № 2428/2016г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 555 от 25.01.2018г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав, по гр. д. № 2428/2016г. по касационните жалби на В. С. Н. и А. А. Т..

В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: