РЕШЕНИЕ

№ 32

София, 27.02.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в съставПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Т. Г участието на секретаря Е. П

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело №1181 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№86/08.01.2018г., подадена от Я. И. М., М. И. М., Ш. И. М. и Н. М. Х. чрез процесуалния им представител адв.Н. В. от АК-Р., срещу решение №111/12.12.2017г., постановено от Окръжен съд-Разград по в. гр. д.№259/2017г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд поради недопустимост на предявените от Я. И. М., М. И. М., Ш. И. М. и Н. М. Х. искове за признаване право на собственост върху реални части от земеделски имот – нива, находяща се в землището на [населено място], цялата с площ от 7.067 дка, представляваща ПИ №.......... и производството по делото е прекратено.

С определение №491/29.10.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /в редакцията на разпоредбата към момента на подаване на касационната жалба/ по въпроса дали реална част от поземлен имот преди обособяването си като самостоятелен имот по реда на ЗКИР, ЗУТ, ЗСПЗЗ и др. представлява бъдеща вещ и може да бъде предмет на съдебна защита, допустим ли е иск за собственост върху реална част от поземлен имот /земеделска земя/, както и за допустимостта или за основателността на иск за признаване право на собственост има значение възможността правото на собственост върху реална част от имот /УПИ или ПИ/ да се придобие по давност...