ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№. 117

гр. София, 22.02.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2130 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Рила 1” АД срещу решение №180 от 14.06.2018 г. по в. т.д.№664/2017 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №28 от 18.01.2016 г. по т. д.№396/2014 г. на ОС Пловдив, „Рила 1” АД е осъдено да заплати на „Мони МГ” ООД, на основание чл. 55 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сумата от 502 437.50 лв., като получена на отпаднало основание, поради едностранното разваляне на договори за покупко-продажба от купувача, по описани в решението 26 броя фактури, като е разпределена и отговорността за разноските.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допълнено в срока по чл. 61, ал. 2 от ГПК отм., общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Представлява ли недвусмислено признаване на задължението от страна на ответника, отразяването на фактурата в счетоводството му, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата. 2. Следва ли страната, на която е разпределена доказателствена тежест за установяване на определени факти, от които извлича изгодни правни последици, да...