ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126

гр.София, 20.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д. ДГ. Н

като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. №3222 по описа за 2018 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д.-Р. срещу решение № 42 от 29.03.2018 г. по в. гр. д. № 589 по описа за 2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1293 от 26.07.2017 г. по гр. д. № 739 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на исковете, предявени от Д. Т. Д.-Р. срещу К. П. Р. по чл. 124, ал. 5 от ГПК за установяване на извършено обсебване и по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на 36 742 лв. обезщетение за нанесените имуществени вреди от обсебването, както и решение № 1472 от 13.10.2017 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на Д. Т. Д.-Р. за допълване на първоначалното решение посредством произнасяне по иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изречение второ от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 22/1993 г.

Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е недопустимо и неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност и недопустимост, както и хипотезата на чл. 280,...