Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Х. С. Т. от [населено място] Т., чрез адв. П. Г. - А.- АК Г. О. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 206 от 25.06.2014 година по гр. възз. д. Nо 362/ 2014 год. на ОС - В. Т.

С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, основание за отмяната му по чл. 281 т. 3 ГПК. Наведени са доводи, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, поради необсъждане на всички доказателства по делото като плащане на данък сгради, оставени движими вещи, притежаване на ключ от апартамента от съпругата - ползувател, договор за безвъзмездно послужване със сина С. и др. при преценка дали е налице упражняване на правото на ползване по възражението, че е погасено по давност. Правото на ползване не е погасено, то е упражнявано чрез друго лице.

Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за съдържанието на законовия термин упражняване вещното право на ползване и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в жилището/ недвижимия имот/,по отношение на който това право е учредено и може ли то да се упражнява, в смисъл на живеене в него, от друго лице са произнесени с обжалваното въззивно решение е отчасти в противоречие с посоченото Решение No 347 от 02.12.2011 год. по гр. д. No 20/2011 год.–II г. о. както и би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото.

Защитата на ответника по касация Г. Д. Х.- адв. Н.Б.- АК В. Т., оспорват релевираните основания за отмяна на обжалваното решение, поддържа теза за по рестриктивно /консервативно/ интерпретиране на понятието упражняване право на ползване и възможността да се упражнява чрез трето лице, оспорва наличието на основанията за отмяна. Претендират се разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи на страните и релевираните основания за отмяна в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира:

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 159 от 17.03.2014 год. по гр. д. Nо 36/2014 год. на РС - Г. О по отхвърления иск по чл. 108 ЗС във вр. с чл. по чл. 56 ал. 1 ЗС, заявен от Х. С. Т. срещу Г. Д. Х. за предаване фактическата власт на следния недвижим имот: апартамент в [населено място], застроен на площ от 100 кв. м.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави.

Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС –правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя - физическо лице или с прекратяването на ползвателя - юридическо лице респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател и това на собственик.

По съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището / недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др.. Не може да има спор, че ползвателят може да се предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото си чрез другиго,

С Решение No 347 от 02.12.2011 год. по гр. д. No 20/2011 год.–II г. о. се приема, че съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от правомощията да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете и без да се изменя нейната субстанция, т. е. да се извличат ползите при изпълнение на вменените от законодателя задължения за ползвателя, теза напълно споделена и от настоящия състав.

По съществото на касационната жалба.

Решението на въззивния съд макар и социално справедливо е неправилно от гл. т. на прилагане на закона - чл. 59 ал. 3 ЗС.

За да отхвърли иска на Х. С. Т. заявен на основание чл. 108 ЗС във вр. с чл. 56 ал. 1 ЗС, решаващият съд е приел, че няма спор относно факта, че прехвърлителите –продавачи на процесния апартамент по НА No 1616/2008 година Х. С. Т. и съпругата му са запазили правото си на „пожизнено ползване и обитаване, заедно и поотделно на жилището“, но което прави не е упражнявано за срок по дълъг от 5 години, поради което и погасено е по давност и не може да бъде защитено с предявения ревандикационен иск.

Основателни са наведените от касатора доводи, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила.

От фактическа страна няма спор, че от момента на сключване на сделката Х. Т. и съпругата му не са живели в имота в смисъла на постоянно обитаване на имота, При изложените общи мотиви относно съдържанието на упражняване правото на ползване, и изразената теза за широко съдържание, включващо и други правни и фактически действия по извличане лично или чрез други го полезните свойства и предназначение на вещта, както и изпълняване на задълженията, вменени на ползвателя на чуждия имот с оглед на неговото съхранение и запазване, основателно касатора релевира довод, че събраните по делото писмени и гласни доказателства са обсъдени от инстанциите едностранно. Безспорно установените факти за плащане на данък сгради в рамките на исковия период, данните за оставени лични движими вещи в жилището, за притежаване на ключ от апартамента от съпругата - ползвател не само не изключват извод за упражняване на правото на ползване от страна на ползвателите, а безусловно налагат такъв, в смисъл, че правото на ползване е упражнявано.

Основният правно релевантен факт, интерпретиран неточно и в разрез със закона от въззивния съд е този, че за срока от сключване на сделката -18.02.2008 година в процесния апартамент са останали да живеят/ в смисъла на постоянно обитаване / ответницата Г. Д. Х., която макар и собственик притежава само на т. н. “гола собственост“ на апартамента, но не е титуляр на запазеното от прехвърлителите по НА No 1616/2008 год. ограничено вещно право на ползване и нейния вуйчо - син на ищеца С. Т.. След като от правна страна решаващият съд приема, че правото на ползване може да бъде упражнено чрез други лица, то абсолютно необосновано се приема, че обитаването на жилището от Г. Х./ заедно с детето и и бащата на това дете / и сина на ползвателя, не съставляват действия по упражняване на правото. Договор за заем за послужване съгласно чл. 243-249 ЗЗД не е формален договор, предоставянето на ползването на вещта не е обусловено от писмена или нотариално оформено споразумение. Договорът е характерен с безвъзмездността си. Предоставянето на процесният апартамент за послужване на сина С. Т., както и самата ответница Г. Х. и детето и при преценка дали е налице упражняване на правото на ползване по възражението, че е погасено по давност, е не е интерпретиран правилно и в смисъла даден, с общите мотиви на настоящото решение.Правото на ползване, запазено като пожизнено право на ползване и обитаване по договора за прехвърляне правото на собственост в полза на Г. Х. не е погасено поради неупражняване, то е упражнявано чрез трети лица и не може да бъде основания да се отхвърли иска.

При данните по делото касационната жалба на Х. Т. не може да бъде уважена и обжалваното решение отменено от гл. т. на точното прилагане на чл. 108 ЗС във вр. с чл. 56 ал. 1 ЗС.

Защитата на ограниченото вещно право с ревандикационен иск поставя безусловното установяване, 1/. че страната ищец е титуляр на вещното право, чиято защита се търси по делото, че 2/. фактическата власт по отношение на вещта, обект на ограниченото вещно право и неговото съдържанието на ограничено вещно право/, в това по чл. 56 ал. 1 ЗС, се упражнява от лицето-ответник и 3./ тази фактическа власт и упражняване съдържанието на вещното право е без наличие на правно основание за това.

Безспорно от доказателствата по делото и на база възприетите изводи на касационния съд следва, че ограниченото вещно право на ползване по см. на чл. 56 ал. 1 ЗС е валидно учредено/ запазено/, при извършване на разпоредителната сделка по НА No 1616/2008 година, в полза на ищеца Х. С. Т. и това вещно право не е погасено на твърдяното основание - чл. 59 ал. 3 ЗС т. е. поради неупражняване за времето от 18.02.2008 година до съдебната забрана срещу С. Т. по ЗЗДискр. да обитава процесния апартамент.Доказателствата по делото установяват, че фактическа власт, изразяваща се в ежедневното ползване на жилището според предназначението му, за исковия период, е реализирана от една страна от сина на ищеца С. Т. по силата на договор за заем за послужване, както и от приобретателката на имота - Г. Х.- ответник по иска.

За да бъде уважен иска за защита на ограниченото вещното право на ползване по реда на чл. 108 ЗС, както бе посочено по-горе, следва да е налице и третия правно релевантен факт - а именно, упражняваната фактическа власт по отношение на вещта от лицето-ответник да е без правно основание за това. При данните по делото, както и по скоро при липса на такива и респ. въведени в тази насока твърдения освен, че е сменен патрона на входната врата и това препятства достъпа на ищеца до жилището, които да налагат извод за самонастаняване следва да се приеме Г. Х. обитава и ползва процесния апартамент на основание изрична уговорка имаща характера също на договор за послужване, т. е. упражняването от нейна страна на съдържанието на правото на ползване по см. на чл. 56 ал. 1 ЗС вместо ползвателя по НА No 1616/2008 год. Х. Т. не е без основание, поради което и искът по чл. 108 ЗС не може да бъде уважен.

С оглед на постановеният с обжалваното въззивно решение краен правен резултат касаещ неоснователността на иска по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 56 ал. 1 ЗС, настоящият състав намира, че обжалваното решение макар и неправилно от гл. т. на приложение на чл. 59 ал. 3 ЗС, не може да бъде отменено или изменено, тъй като заявеният ревандикационен иск е недоказан по вече изложените съображения.

По направените искания за разноски: искането на защитата на ответника е основателно на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал. 3 ГПК при постановения от касационния съд правен резултат. С оглед на Списъка на разноските и представените доказателства - Договор за правна защита и съдействие 001815/08.08.2014 год. за изготвяне отговор на касационна жалба и Договор за правна помощ и съдействие 004989/21.01.2015 година искането за разноски следва да бъде уважено в размер общо на сумата 1830 лв. / хиляда осемстотин и тридесет лева/.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 206 от 25.06.2014 година по гр. възз. д. Nо 362/ 2014 год. на ОС - В. Т.

ОСЪЖДА Х. С. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] Т. [улица]No75 да заплати на Г. Д. Х. от [населено място] [улица]No 55 ет. 2 ап. 3 ЕГН [ЕГН] сумата 1830 лв. / хиляда осемстотин и тридесет лева/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: