О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4264

София, 26.09.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 2794 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. О. З. против определение № 1271/23.05.2024 г. на Апелативен съд София по в. ч.гр. д. № 2092/2023 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател да му бъде предоставена правна помощ, обективирано в частна жалба с вх. № 500018/3.01.2024 г. по описа на ВКС.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено. Навеждат се доводи, че постановявайки обжалваното определение съдът лишава жалбоподателя от право на защита.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че в случая на жалбоподателя не следва да се предоставя правна помощ поради наличие на ограничението, регламентирано в чл.24, ал.1, т.1 ЗПП – когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точки на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, което ограничение е достатъчно основание за оставяне на молба на жалбоподателя без уважение, без да е необходимо да се изследва въпроса дали са налице предпоставките на чл.23, ал.3 ЗПП, т. е. дали молителят разполага или не със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Обжалваното определение е правилно. За...