№ 21

гр. София, 26.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:Председател: Т. Н

Членове: С. К

Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5762 по описа за 2014 г.

Производството е по чл. чл. 290 – 293 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 329/06.06.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр. д.№ 345/2013 г., в частта, с която е потвърдено решение № 1396/20.12.2013 г. на Пернишкия районен съд, постановено по гр. д. 7711/2011 г., с което е отхвърлен искът срещу [фирма], че [община] на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР от З. е собственикът на недвижим имот – трафопост „Р.”, находящ се в УПИ І, кв. 340, по плана на [населено място], в кв. П. район, при граници изток – подпорна стена, запад – улица и обект, север – двор и юг – подпорна стена, и представляващ съвкупност от сграда със застроена площ от 37 кв. м. и енергийно съоръжение.

Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система?

2. Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

К. [община] счита, че решението в обжалваната...