Производството е по чл. 250 ГПК.

С определение № 7 от 13.01.2014 г. по гр. д. № 3934/2013 г. на ВКС, І г. о., е допуснато касационно обжалване на решение № 394 от 22.02.2013 г. по гр. д. № 1585/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 17.12.2004 г. по гр. д. № 98/03 г., с което са отхвърлени предявените от М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. против [фирма] искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху част от недвижим имот пл.№ 1375 от кв. 35 по плана на [населено място], м. ”К. С.”, която част е индивидуализирана съгласно приложената към исковата молба скица, колорирана в червено, както и обективно съединените с тях искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на М. В. сумата 10 050 лв., а на Л. Д. и Р. Д. - по 5 025 лв., представляващи обезщетение за ползване на имота без основание за периода от 01.11.1993 г. до 30.06.2002 г., и за обезщетение за забава в размер на 3 599 лв. за първата ищца и по 1 799.50 лв.- за останалите две.

С решение № 65 от 29.07.2014 г. въззивното решение е отменено и е постановено друго, с което ответникът [фирма] е осъден да предаде на основание чл. 108 ЗС на М. И. В. и Р. К. Д. владението върху частта от ПИ 1375 от кв. 35 по плана на [населено място], м. ”К. С.”с площ 843 кв. м., сега включена в УПИ ІХ - за конна база в кв. 2 по плана на [населено място], м. ”С.” по действащия КРП на [населено място], одобрен с Протокол № 32 от 10.12.2001 г., защрихована с червено на приложената на л. 36 от гр. д. № 988/09 г. по описа на Софийски апелативен съд комбинирана скица № 2 към заключението на в. л. Д. Ч., която да се счита неразделна част от решението.

С молба от 03.09.2014 г., подадена от адв. М. Р. като пълномощник на ищците М. И. В. и Р. К. Д., е направено искане за допълване на решението, като съдът се произнесе и по съединения с иска за ревандикация иск за обезщетение по чл. 59 ЗЗД и претенцията им за разноски за всички инстанции.

О. [] изразява становище, че молбата за допълване на решението е процесуално неудопустима като подадена след изтичане на преклузивните срокове по чл. 248 и чл. 250 ГПК, а по същество - е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 250 ГПК за допълване на решението с произнасяне по заявената от ищците претенция по чл. 59 ЗЗД. Това е така, тъй като с определението по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в неговата цялост, включително и в частта по исковете по чл. 59 ЗЗД. Това определение по обвързващ за съда и страните начин определя предметния обхват на втората фаза на касационното производство и поражда задължение за касационния съд да се произнесе с решение по целия предмет на жалбата, с което ще се сложи край на създадената висящност по разрешените с въззивното решение правни спорове пред касационната инстанция.

По съществото на спора настоящият състав приема следното:

С решение № 394 от 22.02.2013 г. по гр. д. № 1585/2012 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решението на Софийски градски съд от 17.12.2004 г. по гр. д. № 98/03 г., с което са отхвърлени обективно съединените с иска за ревандикация искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. против [фирма] за заплащане на обезщетение в размер на 10 050 лв. на ищцата М. В. и по 5025 лв. за ищците Л. Д. и Р. Д., за ползване без основание на недвижимия имот, с площ 905 кв. м, представляващ част от имот пл.№ 1375 от кв. 35 по плана на [населено място], м.” К. С.”. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предявеният от тях обуславящ иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на този имот е неоснователен, тъй като ищците не са доказали да е завършен фактическият състав по възстановяване на собствеността върху отчуждената по ЗПИНМ идеална част от имота с връщане на полученото парично обезщетение, което от своя страна води до извод за неоснователност и на претенцията им за заплащане на обезщетение за ползването на имота от ответника.

С постановеното по настоящото дело решение № 65 от 29.07.2014 г. е отменено въззивното решение в частта по иска по чл. 108 ЗС и е постановено друго, с което ответникът [фирма] е осъден да предаде на основание чл. 108 ЗС на М. И. В. и Р. К. Д. владението върху частта от ПИ 1375 от кв. 35 по плана на [населено място], м. ”К. С.”с площ 843 кв. м., сега включена в УПИ ІХ - за конна база в кв. 2 по плана на [населено място], м. ”С.” по действащия КРП на [населено място], одобрен с Протокол № 32 от 10.12.2001 г., защрихована с червено на приложената на л. 36 от гр. д. № 988/09 г. по описа на Софийски апелативен съд комбинирана скица № 2 към заключението на в. л. Д. Ч.. Прието е, че 1/2 ид. част от този имот е бил одържавен от наследодателя на ищците - И. К. Д., през 1948 г. по реда на ЗОЕГПНС, а другата ид. част е била отчуждена по реда на ЗПИНМ през 1954 г. Установено е, че с решение от 19.02.1999 г. по адм. д. № 518/1998 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 6721 от 10.12.1999 г. на ВАС, след отмяна на отказа кмета на Столична община да отмени отчуждаването на недвижим имот, представляващ ид. част от имот пл.№ 17- стар, е отменено отчуждаването на ид. част от имота, очертан с б. А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А в скица към заключението на вещото лице. Прието е, че полученото при отчуждаването парично обезщетение, е възстановено с вносна бележка от 23.01.2004 г. Това е и моментът на влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването, съгласно изричната разпоредба на чл. 6, ал. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. Собствеността върху другата ид. част от имота, отчуждена по реда на ЗОЕГПНС, е възстановена на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ по силата на закона от момента на влизането му в сила - 24.02.1992 г.

Претендираното от ищците обезщетение за ползване на недвижимия имот без основание е за периода от 01.11.1993г. до 30.06.2002 г. Исковете са предявени на 17.07.2002 г.

От така установените факти по делото следва, че в периода от 24.02.1992 г. до 23.01.2004 г., в който се включва периода, за който се претендира обезщетението /01.11.1993 г.- 30.06.2002 г./ процесният имот е бил съсобствен между ищците и държавата при равни права. На основание наследяване от И. К. Д. и реституция по ЗВСОНИ ищците се легитимират като собственици на ид. част от имота. Останалата 1/2 ид. част, отчуждена по ЗПИНМ, до възстановяване на полученото парично обезщетение, е била в патримониума на държавата. Безспорно е установено по делото, че след одържавяването му, имотът е бил предоставен от държавата за ползване на Б. - Управление “Спортни имоти и прояви”, чийто универсален правоприемник е ответникът, регистриран като еднолично търговско дружество с държавно имущество, който ползва имота през процесния период. Според приетото в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато съсобственикът е допуснал на безвъзмездно основание трето за съсобствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ, е налице лично ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. В тези случаи задължението за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен неползващия съсобственик, е на съсобственика, който лично използва цялата вещ, който отговаря при условията на чл. 31, ал. 2 ЗС.З като е отхвърлил предявените против [фирма] искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил правилно по резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед този изход на делото жалбоподателите М. И. В. и Р. К. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника [фирма] разноски в размер на 1 600 лв., съобразно представените договор за правна защита и съдействие серия А № 512433 от 18.12.2014 г., и служебна бележка № 73 от 06.01.2015 г., издадена от [фирма], удостоверяващи договорено и платено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от един адвокат в посочени размер.

Относно молбата по чл. 248 ГПК за допълване на решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр. д. № 3934/2013 г. на ВКС, І г. о., в частта за разноските.

Съгласно чл. 248 ГПК, когато постановеното решение е окончателно и не подлежи на обжалване, едномесечният срок, в който страната може да поиска същото да бъде допълнено или изменено, тече от постановяването му. Срокът е преклузивен. В случая той е изтекъл на 29.08.2014 г., петък, работен ден. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена на 03.09.2014 г., т. е. след срока по чл. 248 ГПК, поради което тя е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

На основание чл. 250 ГПК ДОПЪЛВА решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр. д. № 3934/2013 г. на ВКС, І г. о., като ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 394 от 22.02.2013 г. по гр. д. № 1585/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. И. В., Р. К. Д. и Л. П. Д., последната починала в хода на процеса и заместена на основание чл. 120 ГПК / отм. / от своя правоприемник Р. К. Д., против [фирма]- [населено място], искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване без основание на недвижимия имот, с площ 905 кв. м, представляващ част от имот пл.№ 1375 от кв. 35 по плана на [населено място], м.” К. С.”, за периода от 01.11.1993г. до 30.06.2002 г.

ОСЪЖДА М. И. В. и Р. К. Д. да заплатят на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1 600/ хиляда и шестотин/ лв.

ОСТАВЯ БЕЗ уважение молбата на М. И. В. и Р. К. Д. за допълване на основание чл. 248 ГПК на решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр. д. № 3934/2013 г. на ВКС, І г. о., в частта за разноските, с присъждане на сторените от ищците разноски по делото за всички инстанции.

В тази част решението има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: