№ 219

гр. София, 15.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВАпри участието на секретаря Валентина Илиева

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 1451 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Делото е образувано по молба вх. № 312303 от 21.11.2022 г., уточнена с молба вх. № 5437 от 16.05.2023 г. и молба с вх. № 6013 от 29.05.2023 г., подадена от „С. С. ООД за отмяна на влязло в сила решение № 190/08.03.2021 г., постановено по въззивно гр. д. № 2857/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3147/20.05.2020 г. по гр. д. № 4602/2019 г. на Софийски градски съд.

Молителят „С. С. ООД обосновава отмяна на влязлото в сила решение с нови доказателства, за чието съществуване твърди, че е разбрал и съответно – снабдил, след влизане в сила на решението, предмет на молбата, по-конкретно твърдението му е, че ги е получил с приемо-предавателен протокол от 26.10.2022 г. Като такива сочи два броя декларации, описани като приложения с номера 4 и 5 в молбата, и строителен и архитектурен план – приложение 7. Счита, че новите доказателства са със съществено значение за изхода по спора.

В проведеното открито съдебно заседание молителят се представлява от адв. К. – П., която поддържа молбата за отмяна.

Ответниците по молбата за отмяна – М. Б. Н. и Д. Б. Н., в писмени отговори, подадени съответно чрез адв. Д. и адв. С., оспорват същата като недопустима, евентуално – като неоснователна. Заявяват претенции за разноски. В открито съдебно заседание процесуалните представители вземат становище за оставяне без уважение така подадената молба.

С решението, предмет на молбата за отмяна, въззивният съд е потвърдил решение № 3147 от 20.05.2020 г., постановено по гр. д. № 4602/2019 г. по описа на Софийски градски съд.

С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „С. С. ООД срещу Д. Б. Н. и М. Б. Н. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 09.11.2018 г., с който ответниците са се задължили да продадат на ищеца 1/2 ид. ч. от поземлен имот с пл. № .., к. л. ... от кв. 14 по плана на [населено място], район „Л.“, м. „В. – ВЕЦ С.“ с площ по скица от 1 229 кв. м., а по доказателствен нотариален акт – 1 286 кв. м., при граници: [улица], [улица], ПИ ..., ПИ ..., който имот е идентичен с описаното в доказателствения акт за собственост урегулирано дворно място, цялото с площ от 1 286 кв. м., съставляващо парцел .. от кв. .. по плана на [населено място], м. „В. – ВЕЦ С.“, при граници съгласно доказателствен нотариален акт: шосето София – С., Й. Й., П. М. и С. С., заедно с жилище, разположено в западната страна на сградата, построена в имота, находящ се на адрес [населено място], Столична община, [улица](бивша „В. шосе“) № .., състоящо се от една стая, кухня, баня-клозет и антре, със застроена площ от 37. 90 кв. м., заедно с тераса от запад, с две мазета под жилището и гаража под терасата, заедно с 42. 32/1000 ид. ч. от общите части на сградата, ведно с второстепенна постройка, изградена на около 10. 89 кв. м., заедно с всички подобрения и приращения в имота.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че съгласно предварителния договор от 09.11.2018 г. ответниците са се задължили да прехвърлят на ищеца 1/2 идеална част от поземлен имот с пл.№ .., к. л. ... от кв.... по плана на [населено място], район Л., м. „В. –ВЕЦ С.“ с площ по скица от 1 229 кв. м., а по нот. акт – 1 286 кв. м., с подробно описани граници, заедно със жилището, разположено в западната страна на сградата, построена в имота, находяща се на адрес [населено място], [улица], състоящо се от една стая, кухня, баня-клозет и антре, със застроена площ от 37,90 кв. м. / с идентификатор ..../, заедно с тераса от запад, с две мазета под жилището и гаража под терасата, заедно с 42,32/100 ид. ч. от общите части на сградата, ведно с второстепенна постройка, изградена на около 10,89 кв. м., заедно с всички подобрения и приращения в имота срещу продажна цена в размер на 130 000 евро, която ищецът се е съгласил да заплати на двете продавачки – по 1/2 за всяка от тях, както следва: 10 % от сумата в деня на подписване на предварителния договор, която част от сумата има и функцията на задатък по сделката, а остатъкът от 90% от продажната цена – в деня на сключване на окончателния договор, което е договорено да се осъществи в срок до 21.03.2019 г. Приел е за установени и следните факти и обстоятелства: на 28.02.2019 г. страните са се явили пред нотариус за сключване на окончателния договор, но по взаимно съгласие са отложили сключването на окончателния договор за 21.03.2019 г.; на 07.03.2019 г. продавачката М. Б. Н. се е явила пред нотариус К. и е представила и предала за съхранение оригиналите на документите, необходими за сключване на прехвърлителната сделка по нотариален ред, с изключение на оригинала на нот. акт за дарение на недвижими имоти от 21.07.2017 г. и на скица и данъчна оценка на второстепенната постройка с посочена площ по нот. акт или удостоверение, че същата е съборена, за които документи продавачката е поела задължение да представи допълнително за нотариалното оформяне на сделката; на 21.03.2019 г., страните по предварителния договор са се явили пред нотариус К. за сключване на окончателния договор, като продавачите са представили останалите изискани от нотариуса документи, необходими за сключване на сделката по нотариален ред и са изразили готовност за сключване на окончателен договор с предмет, съвпадащ изцяло с този на предварителния договор, и при уговорената в последния продажна цена; на тази дата, ищецът в качеството си на купувач е поставил непредвидено в предварителния договор условие за сключването на окончателен договор, а именно-подписване от продавачите на анекс към предварителния договор в срок от три дни, т. е. на 25.03.2019 г., с който да се задължат да му прехвърлят и собствеността върху 1/2 ид. ч. от втори и подпокривен /трети/ етаж на жилищната сграда с идентификатор ..., построена в същия поземлен имот в срок до 20.06.2019 г. срещу заплащане на сумата от 5 000 евро - разноски по набавянето на необходимите документи за сключването на окончателен договор, в срок до 20.06.2019 г., като в съставения от нотариуса констативен протокол изрично е отразено, че по отношение на имот с идентификатор ..., находящ се в същия поземлен имот, между страните не е имало уговорка за продажба и той не е предмет на предварителния договор; на същата дата продавачите са изразили становище, че са изпълнили всички поети по предварителния договор задължения и са готови за сключване на сделката, а отправеното от купувача предложение относно сграда с идентификатор ... е оферта за сключване на нов предварителен договор, който е извън предмета на вече сключения такъв, като са направили и изявление в случай, че купувачът откаже да подпише нотариалния акт по отношение на имотите, предмет на предварителния договор от 09.11.2018 г., ще считат това за отказ от предварителния договор. По отношение на влязлото в сила решение от 21.05.2010 г. по гр. д. № 3165/2003 г. по описа на СГС, постановено в производство по съдебна делба, в което е участвал като страна Б. Д. Н. - праводател на ответниците, и с което е отхвърлен иска за делба на триетажна жилищна сграда, въззивният съд е приел, че с това решение не се формира сила на пресъдено нещо по въпроса чия е собствеността върху имота, предмет на делбата, както и че доколкото обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират само върху спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, то той не е обвързан от констатациите на делбения съд в мотивите на решението относно правото на собственост върху сградата с идентификатор .... Приел е за установено, че вторият и третият етаж съставляват части от самостоятелна жилищна сграда с идентификатор ..., построена в същия поземлен имот, при условията на свързано застрояване с жилищната сграда с идентификатор ... – собственост на ответниците и част от предмета на предварителния договор, както и че строителството й е реализирано след извършване на делба от 1984г. , с която съсобствениците на дворното място са поделили собствеността върху съществуващите в поземления имот сгради, и източната сграда-близнак е била поставена в дял на Н. Н. Н.. При така установените факти, въззивният съд е приел от правна страна, че в процесния предварителен договор липсва уговорка за прехвърляне на собствеността на втори и трети етажи от жилищна сграда с идентификатор ..., тъй като същите не са описани в договора нито като отделни самостоятелни обекти от сградата, нито като реално обособени части от сградата, т. е. не са индивидуализирани по несъмнен начин, както това е сторено по отношение на жилището, гаража и паянтовата постройка в поземления имот, а изразът „заедно с всички подобрения и приращения в гореописания имот“ е тълкувал, че се отнася до подобрения и приращения в имота, които нямат самостоятелен режим на собственост, а следват собствеността на главните вещи – поземления имот или сградите с идентификатори ... и ... При липса на валидно сключен предварителен договор с предмет втория и третия етаж на сградата с идентификатор ..., в патримониума на ищеца не е възникнало потестативното право да иска сключването на окончателен договор за покупко-продажба на тези обекти. Наред с това съдът е приел, че купувачът по предварителния договор е неизправна страна доколкото с поведението си е станал причина да не бъде сключен окончателния договор на 21.03.2019 г., поставяйки на купувачите ново условие за сключване на окончателния договор, което не е било предвидено в предварителния договор и което не е било прието на продавачите. По отношение на продавачите по предварителния договора е прието, че последните са изправна страна, тъй като са изпълнили задълженията си по него, поради което за тях е възникнало правото да развалят едностранно договора на основание чл.87, ал.1 ЗЗД, което те са сторили, отправяйки писмено волеизявление до купувача на 21.03.2019 г. - обективирано в констативния протокол, изготвен от нотариуса, че в случай че купувачът не подпише нотариалния акт за покупко-продажба, ще считат това за отказ от предварителния договор. Въззивният съд е приел, че макар и непрецизно формулирано, от изявлението на продавачите може да се извлече по несъмнен начин, че то има характер на волеизявление за разваляне на договора в случай, че купувачът не изпълни задължението си до края на работния ден на 21.03.2019 г., който е и последен ден на уговорения срок за сключване на окончателен договор.

Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във връзка със сочените основания за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. Тези основания са лимитивно изброени и не могат да се тълкуват разширително. В случая молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или макар да са известни, да не е била в състояние да се снабди с документа или позове на факта по обективни причини. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. В случая молителят излага твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК.

По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови писмени доказателства са тези новооткрити /а не нововъзникнали/ документи, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Новооткритите доказателства следва да съставляват допустими доказателствени средства за установяване на факти, твърдени по време на висящността на производството и относими към спора, но които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи.

За да е осъществен съставът на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. 2 ГПК е необходимо, писмените доказателства да притежават характеристиката на новооткрити доказателства – да удостоверяват факти, които спрямо спорното правоотношение да имат значението на юридически или доказателствени факти, да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги представи, поради обективна невъзможност, въпреки положена грижа за добро водене на делото и да са от съществено значение за делото в смисъл, че ако са били известни на решаващия съд би се променил изводът му за основателност на иска.

За да обоснове наличието на тази хипотеза, като основание за отмяна, молителят се позовава на два броя декларации, както и на документ, назован като „строителен и архитектурен план“. Същите обаче не притежават характеристиките на ново доказателство от съществено значение за спора.

В случая от така представения документ, наречен от молителя „строителен и архитектурен план“ не става ясно за кой обект се отнася, от кого, с каква цел и кога е издаден, както и каква е връзката му с настоящия правен спор. Така представеният документ по същество представлява архитектурен чертеж на обект, който съдържа информация и описание единствено на помещенията, намиращи се в него и тяхната площ. В документа няма индивидуализация на обекта по местонахождение, граници, регулационен статут, площ или други данни за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. Самият „план“ е копие на документ без подпис, печат и достоверна дата. Първата от представените от молителя декларации, описана като приложение номер 4 в молбата за отмяна, представлява описание на налични строителни материали и паричната им равностойност за строеж на обект, който също не е индивидуализиран в документа, а е посочен като „жилище/вила/сграда в парцел .., кв. ... ВЕЦ С.“. Така представеният документ установява единствено обстоятелството, че издателите на документа Н. Н. и Б. Н. са декларирали, че притежават изброените материали и с тях строежът на обекта ще бъде напълно завършен. С втората декларация, която се представя като ново писмено доказателство, описана като приложение номер 5, посочените за собственици в нея лица декларират, че ще извършат конкретно посочени действия във връзка с техническите изисквания спрямо строеж на обект. В тази декларация отново липсва индивидуализация на самия обект. За пълнота следва да се посочи, че и в двете представени декларации не е посочена и достоверна дата.

Тези особености на представените документи обуславят липсата на правно значение за фактическата обстановка по конкретния правен спор. Те не удостоверяват факти, които да имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически факт, тъй като с оглед на посочените по – горе характеристики, не представляват елемент от основанието на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ГПК, респективно не съставляват факт, индивидуализиращ материалното гражданско право – предмет на делото. Те не удостоверяват и доказателствен факт по конкретното дело, тъй като не съдържат данни, от които могат да се направят констатации за факт с правно значение, включително обстоятелство, променящо приетата от съда фактическа обстановка по делото. Освен това не удостоверяват и факт, от който произтичат правни последици за възраженията, които биха могли да се противопоставят в конкретното правоотношение срещу предявения иск. Представените от молителя документи не установяват нито, че втори и подпокривен (трети) етаж на жилищната сграда – източен близнак, са самостоятелни обекти, нито, че същите представляват приращение към дворното място по смисъла на чл. 92 ЗС. Не установяват още, че тези приращения представляват 1/2 ид. ч. от втори и подпокривен (трети) етаж от жилищната сграда, намираща се в процесния поземлен имот, което да обуславя основателността на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По изложените съображения се обосновава извод, че тези доказателства не са от естество да обосноват решаващи изводи, които да са различни от изложените в решението

По тези съображения се обосновава извод за неоснователност на молбата за отмяна.

Предвид изхода разноски на молителя не се следват, но същият следва да бъде осъден да заплати разноските на ответната страна. Своевременно е направено искане за присъждането им и надлежно е установен размерът им – 9 700 лв., представляващи заплатен от М. Н. в полза на адвокат Д. – адвокатски хонорар, както и 9 736 лв., представляващи заплатен от Д. Н. в полза на адвокат О. С. адвокатски хонорар.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г. о.,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „С. С. ООД за отмяна на влязло в сила решение № 190/08.03.2021 г., постановено по въззивно гр. д. № 2857/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3147/20.05.2020 г. по гр. д. № 4602/2019 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „С. С. ООД, с ЕИК[ЕИК] и седалище в [населено място], да заплати на М. Б. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 9 700 лв. (девет хиляди и седемстотин лева), както и на Д. Б. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 9 736 лв. (девет хиляди седемстотин тридесет и шест лева) разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: