ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 264
гр. София, 28.01.2026г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав
Председател: Боян Балевски
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 2617 по описа за 2025 година,
взе предвид следното.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищцата И. С. срещу определение на Софийски апелативен съд.
Ответникът ЗАД „А. Б. АД оспорва жалбата.
Въззивното производство е било образувано по жалби на двете страни срещу постановеното от първата инстанция решение - на ищцата в частите, с които предявените искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са били отхвърлени за разликата над 120 686,68 лв. до 181 877,32 лв., съответно над 382,82 лв. до 808,34 лв. и на ответника частично по отношение на уважената над 61 924,91 лв. до 120 686,68 лв. част от главния иск по чл. 405 КЗ.
Въззивният съд е потвърдил решението в обжалваната от ответника част, а по жалбата на ищцата е уважил исковете допълнително за 19 912,32 лв., съответно 63, 17 лв. Присъдил е на ищцата разноски за въззивното производство и допълнително за първоинстанционното, а на ответника - разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищцата, излагайки подробни доводи и изчисления, е поискала изменение на въззивното решение в частта за разноските, като бъдат присъдени в по-висок размер разноски за първоинстанционното и въззивното производства и бъдат намалени присъдените в полза на ответника разноски за същите производства.
С обжалваното определение въззивният съд е отхвърлил искането за изменение по съображения, че с оглед частичното влизане в сила на първоинстанционното решение материалният интерес, представляващ базата за разпределяне на отговорността за разноските, е различен за въззивното и първоинстанционното производство, а в рамките на самото въззивно производство интересът е различен за всяка от двете страни според обхвата на съответната въззивна жалба - 60 807,82 лв. за ищцата и 58 761,77 лв. за ответника, като в това производство искът е уважен за 19 975,49 лв., а не за 78 737,71 лв. според поддържаната от ищцата теза.
Определението е неправилно. Основателни са оплакванията в частната жалба за неправилно определяне на размера на материалния интерес като основа за разпределяне на отговорността за разноските, както и за неправилно определяне на съотношението между уважената и отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК отговорността за разноски се разпределя пропорционално на уважената, съответно отхвърлената част от иска. В разглеждания случай в първоинстанционното производство предмет на разглеждане са били искове в общ размер 182 685,66 лв., които окончателно (с влизането в сила на въззивното решение) са уважени общо за 141 044,99 лв. и поради това и съобразно правилата по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ищцата има право на 77,20 % от направените пред първата инстанция разноски, а ответникът - на 22,80 %.
С оглед частичното обжалване на първоинстанционното решение въззивният съд се е произнесъл по части от исковете общо в размер на 120 377,93 лв., което именно е и материалният интерес във въззивното производство, а не поотделно за всяка от страните. В рамките на този интерес исковете са уважени за 78 737,26 лв., а не само за 19 975,49 лв., именно доколкото предмет на въззивното производство е и уважената от първата инстанция част от главния иск по жалбата на ответника, поради което за тази инстанция релевантното за отговорността за разноски съотношение между уважена и отхвърлена част е 65,40 %, съответно 34,60 %.
Следователно, при липсата на спор относно размера на направените от всяка от страните разноски, за първоинстанционното производство ищцата има право на разноски в размер на 15 543,59 лв. вместо присъдените от първата и въззивната инстанции 15 502,19 лв., а ответникът - на 3399,67 лв. вместо присъдените 4986,60 лв. За въззивното производство следващите се на ищцата разноски са в размер на 8642,13 лв. вместо присъдените 6292 лв., а следващите се на ответника - 4745,50 лв. вместо присъдените 9060 лв. Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е поради това основателно и следва да бъде уважено след отмяна на обжалваното определение.
С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Отменя определение № 2467/23.09.2025 г. по гр. д. № 2533/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, вместо което постановява:
Изменя на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 818/13.06.2025 г. по гр. д. № 2533/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като:
1) осъжда ЗАД „А. Б. АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на И. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително разноски за въззивното производство в размер на 1201,60 евро (равностойност на 2350,13 лв.) и допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 21,17 евро (равностойност на 41,40 лв.);
2) отменя решение № 818/13.06.2025 г. по гр. д. № 2533/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която на ЗАД „А. Б. АД са присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство за разликата над 4745,50 лв. до 9060 лв.;
3) отменя решение № 65/27.05.2024 г. по гр. д. № 7/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която на ЗАД „А. Б. АД са присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното производство за разликата над 3399,67 лв. до 4986,60 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: .............................................
Членове:
1 ............................................
2. ...........................................