ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 208
гр. София, 22.01.2026 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1851 по описа за 2025 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Ц. К. К. - Д. чрез процесуален представител адвокат Б. Л. срещу решение № 183 от 04.07.2025г. по в. гр. дело № 744/2024 г. на Окръжен съд - Перник, III въззивен състав, с което след отмяна на решение № 802 от 08.10.2024 г. по гр. дело № 710/2023 г. на Районен съд – Перник е признато за установено на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземане на „Ю. Б. АД към Ц. К. К. – Д. в качеството й на поръчител по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL 13953/15.05.2008 г., изменен с анекс № 1 от 11.08.2009 г., анекс № 2 от 27.09.2010 г., анекс 3 от 23.12.2011 г., анекс 4 от 30.08.2012 г. и договор за поръчителство от 11.08.2009 г. в следните размери: 10 000 лв. - главница, 4 440,91 лв. - възнаградителна лихва за периода от 26.08.2015 г. до 02.06.2018 г., 559,09 лв. - наказателна лихва за периода от 26.08.2015 г. до 26.08.2018 г., 222,70 лв. - такси за периода от 27.04.2018 г. до 26.08.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 29.08.2018 г. до изплащането й, за които вземания е издадена заповед № 6020/01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 6063/2018 г. на Районен съд - Перник. С въззивното решение Ц. К. К. – Д. е осъдена да заплати на „Ю. Б. АД 304,45 лв. - заплатена държавна такса, и 200 лв. - внесен депозит за вещо лице.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище за незаконосъобразност на извода, че уредбата в чл. 760ж ТЗ обхваща и хипотезите на непредявените вземания. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 760ж ТЗ като по-нов закон мълчаливо отменява само чл. 739, ал. 2 ТЗ, а чл. 739, ал. 1 ТЗ запазва своето погасително действие по отношение на непредявените вземания и неупражнените в производството по несъстоятелност права - те се погасяват автоматично с прекратяването на производството по несъстоятелност. Погасителното основание по чл. 760ж ТЗ касае развито производство по предявяване на вземанията, а не хипотеза, в която вземанията не са предявени. Счита, че разпоредбата на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. Б ТЗ е очевидна законодателна грешка и се отнася до решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ при развило се производство по несъстоятелност. Поради това и с оглед факта, че ищецът не е предявил вземанията си по договора за кредит, то те са се погасили ех lege. Поддържа, че след като са се погасили всички вземания по главното задължение, погасени са и всички обезпечения, а именно даденото от Ц. Д. поръчителство.
Касаторът излага доводи, че направеното от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 760ж ТЗ не отговаря на целите на Директива /ЕС/ 2017/1132 и на установения в правото на Европейския съюз принцип на равностойност. При даденото от въззивната инстанция тълкуване предприемачът или едноличния търговец би изпаднал в по-неблагоприятна ситуация от търговско дружество в хипотезата, в която вземания не се предявяват, тъй като за търговското дружество те биха се счели погасени, а за предприемача или едноличния търговец - непогасени.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо по следните съображения: с определение № 1873/03.06.2024г. по гр. д. № 710/2023 г. на РС - Перник, VIII състав производството по делото срещу главния длъжник Т. С. е прекратено, което означава, че с обратно действие се заличават последиците, предизвикани с инициирането му, т. е. исковете срещу главния длъжник не се считат за предявени; заявлението за издаване на заповед за изпълнение и искът срещу поръчителя Ц. Д. са предявени след изтичане на предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД преклузивен шестмесечен срок.
Касаторът моли ВКС да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ по следните правни въпроси:
1. Допускат ли чл. 20 от Директива /ЕС/ 2017/1132, рамкиращ гаранцията за несъстоятелните предприемачи да имат достъп до поне едно производство, което може да доведе до пълно опрощаване на задълженията им, и чл. 23 от същата директива, определящ възможност за дерогации на това правило и приемане за разпоредби за отказ или ограничаване на достъпа до опрощаване на задължения, последните чл. 20 и чл. 23 тълкувани в светлината на принципа на равностойност, национално законодателство, което предвижда по-лека процедура по опрощаване на задълженията на търговско дружество, отколкото спрямо предприемач при еднакви обстоятелства?
2. Следва ли националните съдилища, като установят това, да тълкуват транспонираните разпоредби съответно и равностойно, прилагайки по-благоприятния национален режим и за предприемачите?
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писменото изложение към касационната жалба касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на вероятната недопустимост на въззивното решение:
1. Погасява ли се отговорността на поръчителя спрямо кредитора, ако искът срещу главния длъжник не бъде предявен в шестмесечен срок от падежа на главното задължение или пък производството по него бъде прекратено? /раздел II от изложението/ – противоречие с Тълкувателно решение № 5/2019 г. от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 1646/16.06.1978 г. по гр. д. № 465/1978 г. на ВС, I г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Как се прилага новият чл. 760ж ТЗ спрямо заварения чл. 739, ал. 1 ТЗ - погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ или за погасяването на същите е необходимо да са налице предпоставките в чл. 760ж ТЗ, макар същите да не са били предявени? /раздел I от изложението/ – касаторът поддържа, че поради неясната и противоречива разпоредба на чл. 760ж, ал. 1 ТЗ въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът „Ю. Б. АД не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че между „Ю. Б. АД и ЕТ „Т. С. - АЛПИ СТИЛ - 94“ /сега заличен/ са възникнали правоотношения по валидна търговска сделка - договор за банков кредит продукт продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“, сключен на 15.05.2008 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер 10 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди за дейността на едноличния търговец срещу насрещните задължения на кредитополучателя да върне главницата след изтичане на срока, заедно с плащане на уговорените договорна лихва /възнаграждение за ползване на кредита/, застраховки и такси по кредита и обезщетения. Констатирал е, че договорът за кредит е изменен с анекс 1/11.08.2009 г., анекс 2/27.09.2010 г., анекс 3/23.12.2011 г. и анекс 4/30.08.2012 г., които обективират насрещните съвпадащи волеизявления на страните по отношение на всички основни елементи от съдържанието на сделката за банков кредит. Установил е, че с договор за поръчителство от 11.08.2009 г. ответницата Ц. К. К. - Д. /настоящ касатор/ в качеството на поръчител при условията на 138 и сл. от ЗЗД се е задължила спрямо банката да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при условията на сключения договор за банков кредит.
Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че банката е изпълнила основното си задължение по договора за кредит като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер 10 000 лв., която е усвоена изцяло, но кредитополучателят не е изпълнил задължението си за погасяване на кредита, като първата просрочена и непогасена в цялост погасителна вноска е с падеж 21.09.2014 г. в размер 295,37 лв., формирана от лихва в размер 157,26 лв. и главница 138,11 лв., и след 29.08.2018 г. плащанията са преустановени окончателно. Поради неизпълнение на основните задължения на кредитополучателя за банката е възникнало правото да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми на основание чл. 25, б. „г“ и чл. 26, б. „в“ от договора за кредит и чл. 60, ал. 2 ЗКИ и с покани, връчени на кредитополучателя и на поръчителя на 26.06.2018 г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, договора за кредит и анексите съдебният състав е приел, че оставащата част от главницата е в размер 14 027,29 лв., разсрочена за плащане на 46 анюитетни вноски с падеж 21-во число на месеца, първа вноска с дата 21.09.2014г. и последна вноска за плащане с дата 02.06.2018 г., размерът на неплатената договорена лихва по кредита за периода от 26.08.2015 г. до 02.06.2018 г. е 4 754,36 лв., размерът на неплатената наказателна лихва за периода от 26.08.2015 г. до 26.08.2018 г. е 5 021,43 лв. и неплатените такси по кредита за периода от 27.04.2018 г. до 26.08.2018 г. са в размер 222,70 лв.
Възраженията на ответницата /настоящ касатор/, че е потребител по смисъла на ЗЗП и спрямо нея действа особената защита на този закон, и за нищожност на клаузи от договора за кредит и анексите към него като неравноправни, са приети за неоснователни по следните съображения: 1/ спрямо договора за банков кредит не са приложими разпоредбите на ЗЗП, тъй като кредитополучателят ЕТ „Т. С. - АЛПИ СТИЛ - 94“ няма качеството на физическо лице потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗР на ЗЗП и Директива 93/13 на Съвета, защото е едноличен търговец и с договора за кредит се финансира покупка на имот за инвестиции на ЕТ; договорът за кредит е свързан с търговската или професионалната дейност на кредитополучателя - търговец и същият е действал в рамките на своята търговска дейност; 2/ ответницата - поръчител, независимо че е физическо лице, също няма качеството потребител, доколкото е поела задължение за погасяване на кредит с предназначение за търговска дейност; кредитът е изцяло усвоен и няма данни да не е използван именно за търговската дейност на търговеца, а поръчителят Ц. К. К. - Д. е сключила договора за поръчителство с кредитора след сключване на договора за банков кредит и на основание чл. 141 ЗЗД е солидарно отговорна с главния длъжник за поетото задължение; сключвайки договора за поръчителство с кредитора, поръчителят не е придобил стоки, нито е ползвал услуги, които „не са предназначени за търговска или професионална дейност“, както изисква ЗЗП; договорното правоотношение между кредитора и кредитополучателя не може да има различен характер от това по главното задължение; поръчителят Ц. К. К. -Д. не може да бъде определен за потребител, тъй като не е получил кредита и не е станал страна по договора за кредит, а само е поел задължение спрямо кредитора да отговаря за задължението на кредитополучателя – едноличен търговец, съгласно чл. 1 от договора за поръчителство; с оглед обстоятелството, че кредитополучателят Т. С. е съпруг на Ц. К. К. – Д., е направен извод, че придобиването на качеството на поръчител към банката от ответницата е осъществено, предвид тесните й лични и имуществени връзки с едноличния търговец - кредитополучател, свързани с осигуряване на възможност за подобряване на материалната база за осъществяване на търговската му дейност, поради което ответницата - поръчител има функционални връзки с едноличния търговец - кредитополучател.
Възраженията за нищожност на клаузите за определяне и изменение на лихвения процент по договора за кредит, в частност чл. 4, ал. 1 и 3 от договора, на непредвидено основание поради противоречие със ЗЗП и по-конкретно поради неравноправност с оглед общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП са приети за неоснователни по следните съображения: с подписването на договора за кредит на кредитополучателя и на поръчителя са предложени и известни условията по кредита, вкл. и цената /възнаграждение/ за предоставения паричен ресурс - лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата - сбор на БЛПМФ на „Юробанк И ЕФ Д. България“ АД в лева, валиден за съответния период и договорна надбавка, както и задължения, свързани с разплащанията и условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита; размерът на лихвения процент не е увеличаван съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза; договорът за кредит и допълнителните споразумения /анекси/ съдържат конкретните основания за промяна на БЛП, като методологията за определяне на базисен лихвен процент и стойности на БЛП е оповестена по подходящ начин в изпълнение на задължението на банката по чл. 3, ал. 3 и е публикувана в сайта на банката, поради което е известна на кредитополучателя и поръчителя.
За неоснователно е прието и възражението за наличие на анатоцизъм по аргументи, че със сключените анекси е въведен облекчен режим на погасяване на кредита, същите са подписани от кредитополучателя и поръчителя, които са се съгласили и оправомощили банката да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовна главница по кредита. Изложени са доводи, че преоформянето на сумата не е олихвяне на лихви, а капитализиране на лихви с цел да се изчисти просрочието и да не се обявява кредитът за предсрочно изискуем, като същото е допустимо съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ. Посочено е, че няма анатоцизъм, тъй като с посочените анекси се предвижда просрочените суми по кредита да се прехвърлят към непросрочената главница, а не към лихвите.
За да направи извод за неоснователност на възражението за погасителна давност, въззивният съд е приложил Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска, и е приел, че в конкретния случай от изискуемостта на всяко от претендираните вземания, т. е. от началото на претендирания период - за главница от 21.09.2014 г., за договорна и наказателна лихва от 26.08.2015 г. и за такси от 27.04.2018 г., до подаването на заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд - Перник на 29.08.2018 г., от когато искът се счита предявен съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, не са изтекли 5 години за процесната главница и съответно 3 години за останалите процесни вземания.
Изводът за неоснователност на възражението на ответника - поръчител за погасяване на задълженията му поради погасяване на задълженията на кредитополучателя на основание чл. 739 ТЗ е аргументиран с разпоредбата на чл. 760ж ТЗ /ДВ, бр. 66 от 2023 г./, за която е прието, че се явява специален закон спрямо чл. 739 ТЗ. Въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила на 17.05.2024 г. решение № 32/08.05.2024 г. по т. дело № 64/2022 г. на ОС - Перник на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на ЕТ „Т. С. - АЛПИ СТИЛ - 94“, ЕИК[ЕИК] /н./ и е постановено заличаване на същия едноличен търговец от ТРРЮЛНЦ. Посочил е, че измененията на Търговския закон, обнародвани в ДВ, бр. 66 от 2023 г., а именно създадената в част IV „Несъстоятелност“ от ТЗ нова глава петдесет и втора „б“ „Погасяване на задължения“ /от член 760ж до член 760и ТЗ/, имат незабавно /обратно/ действие по отношение на заварените производства по несъстоятелност - тези производства се приключват по реда на новия закон, доколкото друго не е предвидено /§ 99 от ЗИД на ТЗ/. Съдебният състав е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 760ж ТЗ е приложима само за длъжници - физически лица - едноличния търговец или предприемача, поради което с прекратяване на производството по несъстоятелност на едноличния търговец приетите и неудовлетворени вземания на кредиторите, както и когато производство по предявяване на вземания изобщо не се е развило, няма да се погасят автоматично в момента на прекратяване на производството, а само при наличие на предвидените в чл. 760ж, ал. 1 ТЗ предпоставки. Приел е, че в случая не е налице никоя от хипотезите на чл. 760ж, ал. 1 ТЗ включително на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. б ТЗ, тъй като от датата на влизане в сила на горецитираното решение на съда по чл. 632, ал. 4 ТЗ - 17.05.2024 г., към настоящия момент не е изтекъл тригодишен срок. Направил е извод, че след като липсва основание за погасяване /прекратяване/ на главния дълг на главния длъжник - кредитополучателя ЕТ „Т. С. - АЛПИ СТИЛ - 94“, то не е погасено /прекратено/ и задължението на поръчителя - ответницата Ц. К. К. –Д. /настоящ касатор/.
Въз основа на сключения между „Юробанк И ЕФ Д. България“ АД и Ц. К. К. - Д. договор за поръчителство от 11.08.2009 г. и неговото съдържание въззивната инстанция е приела, че ответницата /касатор/ е обезпечила изпълнението на задълженията на кредитополучателя изцяло, поради което като поръчител е солидарно отговорна за процесните вземания за връщане на предоставения кредит и плащане на лихви и такси съгласно чл. 141 ЗЗД. Предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза е направила извод, че предявеният иск е основателен в претендираните размери за уговорените и дължими на основание договора и анексите суми за главница по кредита, възнаградителна лихва, наказателни лихви и такси, доколкото няма данни тези парични вземания на банката да са заплатени в размерите, установени от вещото лице.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда допускане до касационно обжалване на въззивното решение при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност, независимо от предпоставките по ал. 1 на чл. 280 ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК е неоснователен. Съобразно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Това са случаите, когато съдът е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран – разгледал е непредявен иск. Въззивното решение е недопустимо и когато въззивната инстанция се е произнесла по непредявена или недопустима въззивна жалба, например при подаване след преклузивния срок или от ненадлежна страна, както и когато не е поправена в срок в случай на нередовност или ако въззивната жалба е оттеглена. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по допустима въззивна жалба, допустим иск, предявен от надлежна страна срещу процесуалнолегитимиран ответник, не е бил десезиран, поради което въззивното решение е допустимо. Поддържаните от касатора оплаквания относно неспазен срок по чл. 147 ЗЗД не са относими към допустимостта на производството, а към евентуалната основателност на предявения иск, в който смисъл е практиката на ВКС, обективирана в т. 4б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези мотиви настоящият състав на съда намира, че не е налице вероятност обжалваният съдебен акт да е недопустим, противно оплакванията на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, и касационно обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.
Посоченият от касатора в раздел II от изложението правен въпрос „Погасява ли се отговорността на поръчителя спрямо кредитора, ако искът срещу главния длъжник не бъде предявен в шестмесечен срок от падежа на главното задължение или пък производството по него бъде прекратено?“ не отговаря на основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него и същият не е обусловил правните изводи на съдебния състав.
Формулираният от касатора в раздел I от изложението правен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед възможността за противоречивото му разрешаване от съдилищата, липсата на практика на ВКС и избягването на противоречива съдебна практика.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 155,66 евро /равностойност на 304,46 лв./.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 04.07.2025г. по в. гр. дело № 744/2024 г. на Окръжен съд - Перник, III въззивен състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 155,66 евро /равностойност на 304,46 лв./ по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.