Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. Ю. В. чрез адв.И. Р. от САК срещу решение № 563 от 21.06.10г.,постановено по в. гр. дело № 133/10г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 16.12.098г. по гр. дело № 1343/08г. на Софийски градски съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна против СДВР-София иск с правно основание чл. 255 ал. 2 и ал. 5 ЗМВР в размер на 12 965.52 лв и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в размер на 500 лв за периода от 26.11.07г. до 29.02.08г. като неоснователни, с мотиви, че не е налице причинно-следствена връзка между смъртта на наследодателя на ищеца Ю. В. и конкретната изпълнявана от починалия работа по служебното правоотношение.

С определение № 647 от 4.05.11г. на ІV г. о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса относно наличието на причинна връзка между смъртта на държавния служител и извършваните от него действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал.С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с влязлото в сила решение от 25.02.10г. на СГС,ТК,ІІ”Г”състав по гр. дело № 3186/08г.,постановено при същата фактическа обстановка, но по което са направени други правни изводи.В него е прието, че смъртта на Ю. И. В.,настъпила на 11.11.2007г., е в пряка причинна връзка с изпълняваните от него служебни задължения, поради което е ангажирана отговорността на застрахователя [фирма] да заплати на наследниците му застрахователна сума по застраховка”Живот”.

Настоящият състав на ВКС,с оглед разпоредбата на чл. 291 ал. 1 ГПК приема за правилна практиката, обективирана в решението от 25.02.10г. на СГС,ТК,ІІ”Г” състав, постановено по гр. дело № 3186/08г.,по следните съображения:

За уважаване на иска по чл. 255 ал. 2 ЗМВР следва да се установи наличието на следните кумулативни предпоставки: че починалото лице е държавен служител в МВР;че е загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения;че е налице причинна връзка между смъртта и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал.Съгласно § 1 т. 2,3 и 4 от ДР на ЗМВР за „загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения” се счита лице, чиято смърт е настъпила в резултат на действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност или ги предхождат, или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.

Данните по делото сочат, че на 11.11.2007г. в сградата на 2 РПУ-СДП-гр.София по време на нощно дежурство е починал полицай Ю. И. В. вследствие мозъчен кръвоизлив.От гласните доказателства е установено, че работата му се състояла в ръководство на дежурните екипи и оперативните група и е била е свързана с нервно напрежение.Нощното дежурство, по време на което е починал, е било второ по ред.Независимо, че смъртта на В. е естествена, а не е в резултат на травматични причинители, тя е настъпила по време и по повод изпълнение на функциите му като полицай, поради което на основание § 1 т. 4 от ДР на ЗМВР следва да се приеме, че е загинал по повод изпълнение на служебните си задължения.

По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е основателна.Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото –решено от касационната инстанция съгласно чл. 293 ГПК.

Установено е, че жалбоподателят М. В. е законен наследник на Ю. В. - син.Съгласно разпоредбата на чл. 255 ал. 2 ЗМВР на преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер на 12 месечни възнаграждения.От назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размерът на претендираното обезщетение възлиза на 9019.20 лв.От тази сума следва да се приспадне сумата 2833 лв /1/3 от 8500 лв/присъдено застрахователно обезщетение по застраховка „Живот” по гр. дело № 3186/08г. на СГС,или дължима остава сумата 6186 лв ведно със законната лихва, считано от 26.11.07г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът по исковете следва да заплати на ищеца – жалбоподател разноските по делото съобразно уважената част в размер на 607.58 лв.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 563 от 21.06.10г.,постановено по в. гр. дело № 133/10г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. дирекция на вътрешните работи – [населено място] да заплати на М. Ю. В.,ЕГН - [ЕГН],жив. в [населено място],кв.В.,[жилищен адрес]0 сумата 6186 лв /шест хиляди сто осемдесет и шест /обезщетение по чл. 255 ал. 2 ЗМВР,ведно със законната лихва, считано от 26.11.07г. до окончателното изплащане, както 607. 58 лв /шестстотин и седем лв и петдесет и осем ст/разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.