О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1215

Гр. София, 05.12.2023г.

В. касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия М. Кацарска т. д. № 331 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника по иска -С. П. С. чрез процесуалния му пълномощник – адв. Й. П. срещу решение № 129/19.09.2022г. по в. т.д.№78/2022г. на АС – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 250/ 16.12.2021 г., постановено по т. д. № 99/ 2017 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, с което е признато за установено по предявения от ищеца „БАЛДЖИЕВИ-91“ ООД иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 485, вр. чл. 537 от ТЗ, че ответникът С. П. С. дължи на ищеца сумата 44 258,18 лева, представляваща вземане по издаден на 27.06.2016 г. от „АГПОПРОДУКТ СТОЙКОВИ“ ЕООД запис на заповед за сумата 44 258,18 лева, авалиран на 27.06.2016г. лично като физическо лице от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2017 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.

Касаторът С. твърди, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че вземането е по редовен менителничен ефект, като изтъква, че процесният запис на заповед е с липса на следните основни реквизити: липса на безусловно задължение за плащане, подпис на издателя, място на плащане и място на издаване, от което според него следва, че е нищожен. Жалбоподателят твърди, че...