ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1467

София 22.11.2011 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ

БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 492/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Л. Б., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. К., срещу решение от 18.06.2010 г. по гр. дело №3746/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение от 29.12.2009 г. по гр. дело №13751/2009 г. на Софийския районен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма] на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ сумата 3 794.63 лв., представляваща обезщетение за установени за периода 21.04.2008 г. – 04.09.2008 г. липси и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 106.63 лв. – лихва за забава за периода 08.09.2008 г. – 06.03.2009 г. Въззивният съд е приел, че на ответника по иска е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва и отчита материални ценности. Това е отчетническа дейност по смисъла на разпоредбата на чл. 207 КТ. По делото е доказано, че за процесния период са установени липси в общ размер на 3 794.63 лв. Тези вреди са причинени на работодателя от В. Л. Б. и други негови служители, което води до тяхната солидарна отговорност съобразно изричната разпоредба на чл. 208, т. 2 КТ.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище.

Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси, отнасящи се за разграничението на понятията липси и вреди,...