Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Г. К. по административно дело № 2770 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л. Х., против Решение № 8 от 06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 714/2021 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 г., с изх. № 02-152-2600/7216 от 05.08.2021 г., в частта, с която на "АВТОЗЕМ - ВИК и ПЕКО" ЕООД, гр. Плевен са отказани част от заявените суми и са наложени намаления и редукции по СЕПП, по мярка Натура 2000, по СПП, СПК и ЗДП, както и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване на мотивите на съдебното решение, в 14 дневен срок от получаване на делото.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, като се иска отмяната му и да бъде отхвърлена жалбата против издаденото уведомително писмо. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на ответната страна.
Ответникът - "АВТОЗЕМ - ВИК и ПЕКО" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от управителя П. П., чрез пълномощника адв. Т. Д., в писмен отговор и в открито с. з., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не страда от релевираните в касационната жалба пороци.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Плевен е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 г.,с изх. № 02-152-2600/7216 от 05.08.2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която са отказани част от заявените за подпомагане суми, отразени в графите "намаления" и "редукции" в таблица 1 към УП, както следва: по СЕПП исканата сума е 17031,59 лева, намаленията – 13248,18 лева, редукции 189,17 лева, оторизирана сума – 3594,24 лева; По Мярка 12/Натура 2000 исканата сума е 7968,4 лева, намаленията – 6890,68 лева, редукции 53,89 лева, оторизирана сума – 1023,83 лева; По СПП исканата сума е 4116,6 лева, намаленията – 56,28 лева, редукции 203,02 лева, оторизирана сума – 3857,3 лева; По СПК исканата сума е 2368,91 лева, намаленията – 33,94 лева, редукции 116,75 лева, оторизирана сума – 2218,22 лева; По ЗДП исканата сума е 10737,31 лева, намаленията – 3448,73 лева, редукции 364,43 лева, оторизирана сума – 6924,15 лева.
Съдът е обсъдил подробно представените с административната преписка и събраните в рамките на съдебното дирене доказателства и е изяснил спора от фактическа страна. Установил е, че дружеството - жалбоподател е подало общо заявление за подпомагане на 30.04.2019 г., редактирано с ново заявление от 11.06.2019 г.
По повод искането е извършена проверка на място на подробно индивидуализираните парцели в землището на [населено място]. До управителя на дружеството е изпратено УП от 18.10.2019 г., съдържащо данните от проверката и констатираните несъответствия, описани в контролен лист/доклад за проверка, който е подписан и от управителя на дружеството. Дружеството е подало възражение от 11.11.2019 г., в което е посочено, че са възникнали пожари в запалени сухи треви, при което са засегнати прилежащи стърнища на имоти, стопанисвани от него, което е събитие от извънреден характер, представляващо непреодолима сила. Приложени са удостоверения за възникнали произшествия – запалени сухи треви на 17.09.2019 г. и 02.10.2019 г. от РСПБЗН - гр. Луковит, издаден на 16.10.2019 г. Изготвен е последващ доклад за проверка на площи от 02.12.2019 г., съдържащ констатации, че процесните три парцела са изцяло опожарени, който доклад е връчен на управителя на дружеството. В отговор на възражението от 11.11.2019 г., от ДФЗ е получено писмо, в което е посочено, че е извършена повторна административна проверка, като е установено наличие на запалени и изгорели стърнища от култури със слята повърхност на парцели № 47066912, № 46964370 и № 47054568. В ново възражение дружеството е оспорило обстоятелството, че парцелите са изгорели изцяло. В отговор е изпратено УП от 20.02.2020 г., в което се сочи, че проверките са коректни и съгласно чл. 13 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5) дружеството е следвало да заяви форсмажорни обстоятелства в срок от 15 дни от прекратяването на фактическото събитие. Опожарените площи са временно недопустими за подпомагане на основание чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2), като е налице забрана за изгаряне на стърнища от зимни и пролетни култури със слята повърхност, съгласно заповед № РД 09-122/2015 на МЗХГ.
На следващо място, съдът е приел за установено, че заявените от дружеството площи са в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със заповед № РД 09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите.
Съдът е приел като доказателства и документите, приобщени в ч. гр. дело № 818/2019 г. на Районен съд - Луковит, по което е допуснато обезпечаване на доказателства. От своя страна е открил производство по оспорване на съдържанието на доклад, находящ се от лист 29 до лист 32 на делото по отношение на констатациите в графа "Забележка" по отношение на трите имота в землището на [населено място], както и относно съдържанието на доклад за проверка на площи, находящ се от лист 37 до лист 40 на делото.
От заключението на назначената съдебна експертиза, което не е оспорено от страните, съдът е установил, че е налице съответствие между заявените парцели и тези, за които се отнася оспорваното УП. Като недопустими за подпомагане са били установени парцели с номера 03143-117-2-3, 03143-203-1-2 и 03143-85-1-2 с обща площ 27,23 ха, като намаленията и корекциите са направени по допускането, че целите парцели са опожарени.
Съдът е събрал и обсъдил, съответно е изградил и фактически констатации от събраните гласни доказателства, като е приел, че е опровергано приетото от административния орган, че процесните три парцела в [населено място] са изцяло изгорели. В тази връзка се е позовал и на приобщеното ч. гр. дело № 818/2019 на РС Луковит по което е била назначена съдебно-техническа експертиза, съгласно която опожарената част от парцел № 46964370 е 7,24 ха, което представлява 32,9 % от общата площ от 22,02 ха на парцела, опожарената част от парцел № 47054568 е 0,72 ха, което представлява 16,4 % от общата площ от 4,39 ха на парцела и опожарената част от парцел № 47066912 е 0,57 ха, което представлява 69,5 % от общата площ от 0,82 ха на парцела.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът е приел за установено, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, но при липса на мотиви, при съществено нарушение на административно производствените правила и материалния закон.
Съдът е посочил, че като основание за частичното изплащане на суми и отказ за изплащането им в пълен размер е опожаряването на три от заявените за подпомагане парцели изцяло, като е наложена и ставка на корекция (финансова дисциплина), както и намаления поради неспазване на срока за редакция на заявлението. Посоченото основание е релевирано в изпратеното в съда съпроводително писмо при постъпване на жалбата, което е допустимо с оглед тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ВС, но само по себе си така заявеното не е достатъчно да мотивира УП.
Съдът е приел, че е налице и съществено нарушение на административно производствените правила. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2 са описани хипотезите, при които земеделски площи или части от тях са трайно неподходящи за подпомагане, а в ал. 2 са посочени случаите, при които земеделски площи или части от тях са временно неподходящи за подпомагане в календарната година, включително случаите по т.3 - когато същите площи са опожарени, което може да се извлече от съдържанието на УП като основание за отказ от подпомагане. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 2, площите по ал. 1 и 2 не се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане", когато заедно или поотделно заемат повече от 100 кв. м, а в случая трите парцела са на площ, значително по-голяма от 100 кв. м - 27,23 ха или същите е следвало да бъдат изключени от окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане". В случая, ответникът не се е съобразил със заповедта на МЗХГ, с която се одобрява окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане", като е приел, че са недопустими за подпомагане площи в размер на 27,23 ха, въпреки че в заповедта на МЗХГ същите площи са посочени като допустими за подпомагане. Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не само е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, но е нарушил и материалния закон.
Освен това, в УП, както и в изложените отделно мотиви от страна на органа пред съда, не са посочени фактическите основания за намаления по реда на чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5), не са изложени мотиви относно неспазването на заповедите за кръстосано съответствие. Липсват мотиви за неспазването на заповед на МЗХГ №РД 09-122/23.02.2015 г., забраняваща запалване на стърнищата, която не е посочена като основание за издаването на УП. В посочените като основание за издаване на УП заповеди, никъде не става въпрос за опожаряване на парцели, поради което същите не могат да го мотивират от правна страна. Аналогично не могат да съставляват мотиви и приетите на основание чл. 42, ал. 2 от ЗПЗП, от министъра на земеделието, храните и горите Ръководство и Методика, които не са посочени в УП, както и в мотивите на органа като основание за издаване на УП. Не е посочено и конкретно изискване в тях, което е нарушено, поради което няма как да се обсъди съответствието на УП с материалния закон. Не са изложени мотиви и по отношение наложената ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент №1306/2013, не е посочен актът, с който се определя ставката на същата, съгласно 3 от тази разпоредба, нито съответната ставка. По тези причини не може да се провери съответствието на УП с материалния закон и в тази му част.
Съдът е приел също така, че е опровергано от доказателствата и приетото от органа, че трите процесни парцели са били изгорени изцяло, като се е позовал на установеното от експертизата по ч. гр. дело №818/2019 г. за обезпечаване на доказателства, която не е оспорена от ответника.
На последно място, съдът е посочил, че дружеството не е било длъжно да подава уведомление за форсмажорни обстоятелства по реда на Наредба № 5, тъй като опожаряването на земеделски парцели след прибиране на реколтата не е такова обстоятелство съгласно 1 от ДР на Наредбата. Видно от експертизата по ч. гр. дело № 818/2019 г., сухата тревна растителност се възстановява през следващия пролетно-летен сезон, следователно не е налице сериозно засягане на земеделската земя, което да възпрепятства земеделския стопанин и не е налице форсмажорно обстоятелство. Административният орган е следвало да съобрази и чл. 77, 2, буква „г“ от Регламент №1306/2013, като не се прилагат намаления на помощта, тъй като съгласно цитираната норма намаляване или отказ за подпомагане по схемите за подпомагане не може да се извърши, ако земеделският производител докаже, че няма вина, или самият орган установи, че няма вина за неспазване на задълженията по съответните схеми/мерки. В случая е видно, че не жалбоподателят е опожарил трите земеделски парцела, а пожарите са възникнали на друго място, преминали са през имотите, като са ги засегнали частично, и са положени усилия от жалбоподателя да ги ограничи, което е установено от свидетелските показания.
При наличие на посочените пороци, първоинстанционният съд е постановил отмяна на оспорения административен акт и е върнал делото за ново произнасяне от органа.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Обосновани и съобразени с доказателствата по делото са изводите на съда, че оспореното УП е немотивирано, при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Правилно съдът е посочил, че липсата на мотиви препятства проверката за законосъобразност. В УП по отношение наложените намаления и редукции, липсват каквито и да са конкретни факти, които да обосновават тяхното приложение, съответно не са посочени за всеки конкретен случай приложимите правни норми, съответно подвеждането на конкретни факти към същите. Нито от текстовата, нито от табличната част на административния акт, могат да се извлекат мотиви, съдържащи фактическите и правните основания за издаването му. Едва в съдебната фаза органът е изложил мотиви относно опожаряването на парцелите.
Освен това правилно съдът е приел, че успешно е проведено производството по чл. 193 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, за оспорване на констатациите в докладите за проверка и в частност отразеното в графа "забележка", че и трите процесни имоти, подробно индивидуализирани са изгорени изцяло. Твърденията в тази връзка в касационната жалба са несъстоятелни.
Съдът е приел като доказателство и подробно е обсъдил документите и данните в приложеното ч. гр. дело № 818/2019 г. за обезпечаване на доказателства. Категорично е установено, като изводите на съда са съответни на данните, че трите процесни парцела в землището на [населено място] не са опожарени изцяло. Посоченото прави необосновани констатациите и изводите на административния орган, намерили отражение в протоколите от извършените на място и административни проверки, а оттам и приложението на материалния закон, тъй като е опроверган изводът, че е приложим националния стандарт 6 от ДЗЕС 6, по отношение цялата площ от 27.23 хектара. Само посоченото е напълно достатъчно, за да се приеме за правилен изводът на съда за незаконосъобразност на постановения административен акт.
В акта липсват и мотиви и относно това налице ли е или не форсмажорно обстоятелство, за което земеделският производител е длъжен да подаде уведомление до органа по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Освен това, дори и да се приеме приложимост на нормата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5 не е обсъдено обстоятелството, че вторият пожар е възникнал на 02.10.2019 г., дружеството се е снабдило с две удостоверения от РСПБЗН на 16.10.2019 г., които са отразени като приложения към протокола/доклада от проверката на място, контролният лист от която е връчен на представител на жалбоподателя на 18.10.2019 г., т. е. дружеството е представило на органа доказателства за фактите относно възникване на пожара. Не е обсъдено дали посоченото може да се приеме за уведомление до органа, по смисъла на Наредба № 5, още повече, че проверката на място е извършена на 15.10.2019 г., т. е. е проведена преди изтичане на 15 дневния срок (считан в работни дни) за уведомяване за форсмажор, дори ако се приеме, че същият срок е започнал да тече от 02.10.20219 г. - датата на възникване на пожара, при липса на данни кога точно е прекратено същото фактическо събитие.
Не е обсъдено и приложението на чл. 77, 2, б. "а" и "г", и чл. 2, 2, б. "е" от Регламент 1306/2013 г., при безспорно установеното, че пожарът е възникнал на друго място, преминал е през процесните парцели, като земеделският производител е направил опит да го предотврати/ограничи. В тази връзка именно следва да се обсъди обстоятелството дали може да се счете, че земеделският производител е уведомил ДФЗ за настъпилата „непреодолима сила“/„изключително обстоятелство“ по смисъла на чл. 2, ал. 2, буква „е“ от Регламент (ЕС) 1306/2013, в срока определен в Наредбата.
Не са налице сочените в касационната жалба нарушения, правилно оспореният административен акт е отменен като незаконосъобразен и делото като преписка е върнато за ново произнасяне, при съобразяване на указанията на съда по приложението на закона.
Решението следва да бъде оставено в сила като правилно.
С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция, доказани в размер на 600 лева, действително заплатена сума за адвокатски хонорар за един адвокат, съгласно договора за правна помощ и съдействие от 24.02.2022 г. Заплатената сума не е прекомерна, като възражението в този смисъл е несъстоятелно. Същата е близо до минимума по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразена с фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, |Върховният административен съд, Пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 от 06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 714/2021 г. на Административен съд - Плевен.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "АВТОЗЕМ - ВИК и ПЕКО" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Плевен представлявано от управителя П. П., сумата от 600 (шестстотин) лева, направени разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА