Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Х. Х., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Л. В., срещу определение от 26.07.2011 г. по ч. гр. дело №9885/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 13.06.2011 г. по гр. дело №963/2011 г. на Софийския районен съд. С определението на Софийския районен съд на основание чл. 127а, ал. 4 СК е допуснато предварително изпълнение на решението, постановено по спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 СК решаващият съд има възможност да допусне предварително изпълнение на решението ако прецени това за необходимо.

Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по правни въпроси относно това дали следва при допускане на предварително изпълнение по чл. 127а, ал. 4 СК да са налице основанията, изчерпателно посочени в чл. 242, ал. 2, т. 1-3 ГПК; достатъчно ли е искане от ищеца по чл. 127а, ал. 4 СК, за да бъде допуснато предварително изпълнение или трябва да бъдат изложен мотиви за необходимостта от това; може ли съдът да допусне предварително изпълнение на решение, което замества съгласието на родителя и разрешава на детето да пътува неограничено в чужбина, както и дали при направено изменение на иска и преминаване от иск за конкретно пътуване към иск за неограничени пътувания да бъде допуснато предварително изпълнение за конкретно пътуване. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответницата по частната жалба С. Б. К., [населено място], оспорва жалбата.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се

дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Повдигнатите от жалбоподателя въпроси в случая не са обусловили изхода на делото. Това е така, защото въззивният съд е приел, че основанието по чл. 127а, ал. 4 СК за предварителното изпълнение е самостоятелно и различно от тези по чл. 242, л. 2, т. 1-3 ГПК. Това предварително изпълнение се допуска по преценка на съда и е приложимо за всяко едно решение, постановено по спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, включително и за такова, което замества съгласието на родителя и разрешава на детето да пътува неограничено в чужбина. Според разпоредбата на чл. 254, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да изложи мотиви винаги, когато се произнася по противоречащи искания на страните, както и когато отхвърля искане.

Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.

Съобразно изхода на спора на ответницата по частната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като делото не е приключило. Отговорността за разноските ще бъде определена при приключване на спора за пътуването на детето в чужбина, като се вземат предвид и разноските, направени в производството по оспорване на допуснатото предварително изпълнение на решението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.07.2011 г. по ч. гр. дело №9885/2011 г. на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.