ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1407

гр. София, 03.11. 2011 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 307 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Б. срещу тази част на решение № 785/26.10.2010 г. по гр. дело № 87/2010 г. на Софийския апелативен съд (САС), с която, като е потвърдено частично решение № 768/18.12.2009 г. по гр. дело № 699/2009 г. на Врачанския окръжен съд, жалбоподателят е осъден, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, да заплати (да върне) на [фирма] сумата 26 060 лв. – получено обезщетение на основание чл. 222, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 45 от К., поради отпадане на основанието за получаването му – отмяна на заповед № 267/30.12.2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение. Сочи се и недопустимост на последното, но без това касационно основание по чл. 281, т. 2 от ГПК да е обосновано и аргументирано по какъвто и да било начин. Жалбоподателят претендира и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – ищецът [фирма] в отговора на жалбата поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и излага съображения в тази насока; претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за...