РЕШЕНИЕ

№ 174

гр.София, 07 април 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният

касационен

съд

на

Република

България

,

Трето наказателно отделение

в съдебно заседание на

двадесет и втори март

две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ

КЕТИ МАРКОВА

със секретар

Иванка Илиева

при участието на прокурора

ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ

изслуша докладваното от

председателя

(съдията)

САША РАДАНОВА

наказателно

дело под №

74/2011 година

Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Т. Т. П. за възобновяване на нохд № 295/2010 год. на Плевенския районен съд, отмяна на постановената по това дело присъда и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. Искането се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК.

В съдебно заседание получилият лично призовката си П. не се явява и не се представлява.

Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение.

Върховният касационен съд установи:

С присъда № 528 от 15.VІІ.2010 год. по нохд № 295/2010 год. на Плевенския районен съд Т. П.П. е признат за виновен в това, че на 11.ХІ.2009 год. в Плевен е държал без надлежно разрешително хероин в 4 пакетчета с общо тегло 0.344 гр на стойност 17,20 лева и марихуана в 2 пакетчета с общо тегло 0.470 гр. на стойност 2,82 лева, за което и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, която да изтърпи при строг режим и на 2 000 лева глоба. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено П. да изтърпи при строг режим и наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № 2/2009 год. също на Плевенския районен съд.

Присъдата не е била обжалвана или протестирана, влязла е в сила на 30.VІІ.2010 год. и наложеното на П. наказание е било приведено в изпълнение на 4.ХІ.с. г.

Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.

Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.

Невярно е твърдението, че първоинстанционният съд е ограничил процесуалните права на осъдения като е разгледал делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК и въпреки, че П. не бил получил „лично…призовка” и не му било „предавано по друг начин за започналото…наказателно производство”. На л. 10 от първ. дело е приложена изпратената до Т.П. призовка с препис от обвинителния акт и посочване датата на първото съдебно заседание-24.ІІІ.2010 год., 14 ч. Тази призовка П. е получил лично, но не се е явил на посочените в нея дата и час. Бил е обявен за местно/на л. 25 от първ. д./ и общодържавно/на л. 26 от с. д./ издирване, което не е дало резултат, след което съдът е назначил на П. служебен защитник и е разгледал и решил делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК.

По отношение на защитника правата и задълженията на съда и органите на досъдебното разследване се ограничават единствено до неговото назначаване или отстраняване от участие в изрично предвидените случаи, каквито нарушения в искането не се твърди да са допуснати.

Твърденията, че „присъдата почива на множество предположения” и е „постановена…в разрез с изискването…обвинението…да бъде доказано по…несъмнен…начин”, не е подкрепено с доводи, изискващи отговор.

Не е допуснато нарушение на материалния закон с неприемането от съда, извършеното от подсъдимия да е маловажен случай на престъпно държане на високорискови наркотични вещества. Намирането у П. на общо 6 пакетчета с хероин и марихуана сочи по-скоро на държане с цел разпространение още повече, че осъденият не е наркозависим и по негови твърдения при психиатричното му освидетелстване е употребявал „нередовно…марихуана, амфетамини и кокаин”, отрекъл е „употреба на хероин” и видимо не са се установили „белези, които да се свържат с такава употреба”/заключение на СПЕ на л. 27 и 28 от досъд. разсл./.

Наложеното на Т.П. наказание не е явно несправедливо. Обсъжданото деяние е извършил 7 дни след влизане в сила на одобреното споразумение по нохд № 2/2009 год. на Плевенския районен съд, с което е бил осъден за престъпление по чл. 354, ал. 1, т. 1 НК и освен което има още 4 осъждания в периода 2006-2008 год. - по 1 за кражба и държане без разрешително на огнестрелно оръжие, и 2 за грабеж. Това съдебно минало очертава П., независимо от младата му възраст, като личност с висока обществена опасност, така че наказанието, чиято справедливост оспорва, е по-скоро несправедливо занижено.

Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение

РЕШИ:

НЕ УВАЖАВА

искането на Т. П. П. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 295/2010 год. на Плевенския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ:

/п/

/

СЛ