Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 288318/27.05.2022 г. на Б. А. А. - Щ. и Р. А. А., чрез процесуалния представител адвокат Р. К., срещу въззивно решение № 261213/05.04.2022 г. по гр. д. № 10443/2020 г. на Софийски градски съд.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Поведението на ответника по негаторен иск може ли да се състои в бездействие, а именно - чрез поддържането на едно фактическо положение, което пречи на търсещите защита ищци да упражняват в пълен обем правото на собственост върху собствения си апартамент. В какво се изразява причинната връзка в случаите, когато ответникът чрез бездействие поддържа фактическо положение - съществуването на собствен незаконен строеж, изграден от предходен собственик, който строеж пречи на ищците да упражняват своето право на собственост в обема по чл. 50 ЗС; 2. Има ли значение дали строежът, който пречи на ищците по негаторен иск с предмет премахването му да упражняват в пълен обем своето право на собственост, е законен или незаконен. Има ли значение за уважаването на иска по чл. 109 ЗС с предмет премахване незаконен строеж, който пречи да се упражнява правото на собственост, дали същият е узаконим, търпим или подлежи на премахване съгласно устройствените правила и норми.

Ответникът по касационната жалба Н. Р. Г., чрез пълномощника си адвокат Ц. С. С., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 160920/08.07.2019 г. по гр. д. № 44225/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което ответникът Н. Р. Г. е осъден по предявения от Б. А. А. - Щ. и Р. А. А. иск с правно основание чл. 109 ЗС да премахне масивен навес над терасата на собствения му имот, изграден върху стоманена конструкция, който съставлява принадлежност към собствен на ответника самостоятелен обект, в сграда с идентификатор № *****, с адрес: [населено място], район „С.“, [улица], и пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях апартамент, находящ се над този на ответника. Вместо това е постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е отхвърлен.

Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на апартамент с идентификатор № ***** с адрес [населено място], район „С.“, [улица], втори етаж, първа стълба, а ответникът е собственик на апартамент с идентификатор ***** с адрес [населено място], район „С.“, [улица], първи етаж, първа стълба. Към терасата на ответника е изграден навес от предишен собственик, а ответникът поддържа това състояние и понастоящем. Процесният навес е изграден още през 1993 г., когато е представлявал защитно покритие от ламарина впоследствие е укрепен и изграден върху метална конструкция, покрита с гипсокартон, вата и хидроизолация отдолу. Изграждането му е било съгласувано с НИПК. Понастоящем навесът представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Съгласно удостоверение от 06.10.2010 г. процесната сграда представлява групов паметник на културата по смисъла на чл. 12, т. 2 ЗПКМ отм., Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза около източната тераса на апартамента на ищците съществува площадка, която по същество представлява навесът над терасата на апартамента отдолу (на ответника). Покривното покритие на навеса е малко по-ниско като ниво от кухненския балкон на ищците и има наклон към източната фасада на жилищната сграда. По това покритие може да се върви, но то е доста нестабилно и отдолу се усеща деформираща се повърхност. Навесът е изграден от метална конструкция от студено огънати профили. Цялата тераса на ответника е изградена като продължение на балкона под кухненския балкон на ищците, а от вътрешната страна на покрива на терасата е направен окачен таван от гипсокартон. По покрива на навеса, както и от терасата на съседен жилищен имот, намиращ се на същия етаж, може да се достигне от апартамента на ищците. Върху покрива на навеса могат да се събират боклуци, изхвърлени от горните етажи, но почистването не е невъзможно, а е само затруднено. Eдна от стените на покрития балкон на ответника представлява прозорец, на който е поставена метална решетка. Такава има и на стълбищния прозорец над навеса, който е на нивото на апартамента на ищците. Решетката препятства излаза на покрива на терасата и до балкона на ищците. При изграждане на навеса не са усвоявани общи части на сградата. Процесният навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е част от източния балкон на апартамента на ответника, като едновременно е слънцезащитно съоръжение и обособява доста голямо място за почивка и отдих. Наклонът на покрива на този навес е недостатъчен, за да се отводни напълно при много силен валеж, поради което е възможно да бъде компрометирана външната стена на апартамента на ищците при задържане на вода. На място има следа от набиване на вода в стената на коридора на жилищната сграда. Освен това обаче навесът на балкона на ответника не пречи за извършването на ремонт на пода на терасата на ищците, а показалата се от този балкон арматура може бъде покрита с бетонова смес. Ако навесът го няма ще има празно пространство под терасата на ищците. Покритието на балкона има естетическа функция и е трябвало да се планира при изграждане на сградата, защото иначе пространството е неизползваемо. Фактът на незаконно строителство сам по себе си не е достатъчен за уважаване на негаторния иск, а е необходимо освен това въпросното строителство пряко да създава пречки за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца. За спора е без правно значение дали навесът е узаконен, законно изграден или търпим строеж по смисъла на устройствените правила и норми. По делото не се установява посредством така описаната конструкция, да се засяга възможността на ищците да упражняват необезпокоявано и в пълен обем правото си на собственост върху техния апартамент, нито се установява да е налице поведение на ответника, с което да се нарушава упражняването на правата на ищците върху собствения им имот. Изхвърлянето на боклуци върху навеса не е следствие на неговите свойства, а е резултат от поведението на живущите в сградата, за което ответникът не носи отговорност. Няма пречка да се подобри отводнителната система на навеса и по този начин да се минимизира събирането на вода върху него.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.

Първият въпрос относно това дали с поддържането от ответника фактическо положение /съществуване на незаконен строеж/ се пречи на търсещите защита ищци да упражняват в пълен обем правото на собственост върху собствения си имот, е значим за изхода на делото и е обусловил решаващата воля на съда. Касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, както и с посочената от касатора практика на ВКС, вкл. решение № 88/21.10.2020 г. по гр. д. № 3238/2019 г. на ВКС и решение № 17/15.03.2022 г. по гр. д. № 3889/2021 г. на ВКС. Касационната проверка следва да се извърши за съответствието на приетото от въззивния съд с приетото в тълкувателното решение и посочената практика на ВКС, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, както и че искът по чл. 109 ЗС може да бъде насочен и срещу лицето, което поддържа и се ползва от така създаденото, създаващо сериозна опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта в бъдеще.

С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. На касаторите следва да се укаже да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на общо 80 лева /осемдесет лева/ - по 40 лева /четиридесет лева/ за всеки от касаторите.

Останалите въпроси не могат самостоятелно да предпоставят допускане касационно обжалване на решението в сочените хипотези на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като обжалваното решение не е очевидно неправилно и съдът е съобразил съществуващата относима съдебна практика на ВКС.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 261213/05.04.2022 г. по в. гр. д. № 10443/2020 г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на касаторите Б. А. А. - Щ. и Р. А. А. да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на общо 80 лева и да представят вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

След изтичане на дадения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: