ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1355

гр.София, 31.05.2023 г.

Върховният касационен съд и Върховният административен съд на

Р. Б, петчленен състав, в закрито съдебно заседание

на дванадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: 1. Д. Г

2. Б. И

3. Е. В

4. В. П

като разгледа докладваното от Б. И ч. д.№ 1658/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 135 ал. 5 АПК.

Образувано е по спор между Районен съд – Пазарджик и Административен съд - Пазарджик кой от тях се явява компетентен да разгледа подадената от С. Г. Р. жалба срещу заповед № 163/ 25.11.2022 г. на началника на Затвора – гр.-Пазарджик, с която С. Р. бил спрян от работа, с формулирано искане за отмяна на заповедта, за връщане на жалбоподателя на предишната му работа и за заплащане на обезщетение по 270 лв месечно от датата на заповедта до възстановяването му на работа със законната лихва.

Жалбата е подадена пред Административен съд – Пазарджик, който с определение № 2445/ 30.12.2022 г, е разделил производството по адм. д.№ 1152/ 2022 г. и постановил по това дело да продължи разглеждането на оспорването на заповед № 163/ 25.11.2022 г. Разпоредил също да се изготвят служебно заверени преписи от книжата по делото и да се изпратят по компетентност на Районен съд – Пазарджик. Позовал се на разпоредбата на чл. 1 ал. 2 КТ, според която отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и приел, че искът за присъждане на трудово възнаграждение не му е подсъден.

Районният съд - Пазарджик, на когото препис от жалбата е препратена по компетентност /по нея е образувано гр. д.№ 129/ 2023 г./, също прекратил производството пред себе си и повдигнал спор за подсъдност по чл. 135 ал. 5 АПК. Този съд намерил, че жалбата касае правоотношения, които не...