ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50247

София, 31.05.2023г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А.Бгр. дело № 3302 по описа за 2022 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез държавен инспектор от ТД – Бургас, против решение № 3/11.05.2022 г., постановено по въззивно гр. д. № 30/2021 г. от Апелативен съд – Бургас.

С определение от 24.03.2023 г. производството по делото е спряно до постановяване на решение по ТД № 4/2021 г. на ОСГК. Тълкувателният акт е обявен на 18.05.2023 г., поради което са отпаднали пречките по движение на настоящото производство. То следва да бъде възобновено.

По преценката за допускане на касационно обжалване:

Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение.

Насрещните страни А. П. П. и И. П. П., чрез адв. Ж. Д. И., изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване – поставените правни въпроси не са в съответствие със съображенията на въззивния съд и имуществото, предмет на искането на Комисията; не е налице очевидна неправилност на въззивното решение. Евентуално развива съображения за неоснователност на въззивната жалба. Във връзка с оплакването, че КПКОНПИ не дължи държавна такса при отхвърлена жалба счита, че то е също неоснователно; съдът присъжда такси и разноските по делото в зависимост от изхода на делото. П. молят за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.

Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Бургаски окръжен съд, отхвърлил исковете по чл. 154 ЗПКОНПИ, предявени от КПКОНПИ против А. П. П. и И. П. П. за отнемане в полза на Държавата парична сума в размер на 368 340,15 лв. Съдът развил съображения, че на отнемане подлежи само имущество, влязло в патримониума на поверяваното лице и свързаните с него лица, през изследвания период, което е налично в края на периода. Отнемането на парични суми, преминали през банковите сметки на лицата, но неналични към датата на завеждане на иска, не може да се постанови. Изтеглените пари престават да бъдат част от имуществото, ако са потребени, т. е., неналични в края на проверявания период; парите не могат да се заместят от самите себе си.. По това дело исковата сума е формирана единствено от стойността на парични платежи, направени от ответниците, от техните сметки, за погасяване на задължения по кредити, или за вноски на каса по същите сметки, или от вноски на трети лица по сметките на И. П..

В изложението към касационната жалба касаторът се обосновава с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните правни въпроси: Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?; 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

Касаторът сочил още, че е налице и касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, „тъй като решаващият правен извод на въззивния съд е в противоречие с най-новата практика на ВКС – решение № 29/2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на ВКС, III г. о.

Доколкото няма въведен правен въпрос и предвид съдържанието на цитираното решение на ВКС, настоящият състав приема, че касаторът е въвел като евентуално основание за допускане на касационно обжалване - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставените по-горе два правни въпроса.

Въпросите са от значение за постановения по делото резултат и са разрешени от въззивния съд в съответствие с разясненията, дадени в ТР № 4/2021 г., обявено на 18.05.2023 г., по ТД № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

От това следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

КПКОНПИ обжалва въззивното решение и в частта, с която е осъдена да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Бургаския окръжен съд, дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 7 360 лв.

Оплакването в касационната жалба в тази част има характера на частна жалба по см. чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което не се прави и предварителна преценка по чл. 288 ГПК, а съдът дължи произнасяне по същество.

Спорът в случая е дали изобщо КПОНПИ в производството по делото дължи заплащане на държавна такса (конкретно по въззивна жалба). Спорът е с фиска, а не с насрещната страна по материалноправния спор, поради което не се взема становище от насрещните страни по делото.

Въззивният съд не се е обосновал в мотивите и не е посочил в диспозитива основанието, на което е приел, че КПКОНПИ следва да внесе дължимите за производството държавни такси, но съставът на Върховния касационен съд приема, че се касае за произнасяне по чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ.

Законът е точно приложен от въззивния съд. Съгласно цитираната разпоредба, с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Законът не съдържа разпоредби, обосноваващи освобождаване на някоя от страните по това производство от заплащане на държавни такси. Държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент

Неоснователен е доводът на касатора, че Комисията е освободена от заплащане на държавна такса по силата на чл. 84, т. 1 ГПК. КОПКОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗПКОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на държавата. Д. в жалбата, че отнетото имущество става публична държавна собственост също не е основателен. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т. е. занапред. Безспорно, също така, положителното решение по чл. чл. 154 ЗПКОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост.

В заключение, доколкото нищо друго не е предвидено, КПКОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, предвид резултата, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК. Съдебният акт в посочената част е правилен и следва да бъде потвърден.

КПКОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер на 30 лв. в полза на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд. На ответниците следва да заплати сторените в производството съдебноделоводни разноски – 1750 лв. платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 3/11.05.2022 г., постановено по въззивно гр. д. № 30/2021 г. от Апелативен съд – Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА възззивното решението на в частта по чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, имаща характера на определение.

ОСЪЖДА КПОНПИ да заплати на А. П. П. и И. П. П. общо сумата в размер на 1750 лв., сторени по делото пред ВКС съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА КПОНПИ да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата в размер на 30 лв. - дължима държавна такса за касационно производство, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: