Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Х. Н., чрез процесуалния й представител адв.Л. Д., против решение №308/10.03.2022г. по в. гр. д.№3166/21г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение №1644/30.09.2021г. по гр. д.№11791/20г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея срещу ЗАД“Асет иншурънс“ АД иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на настъпило на 05.03.2020г. ПТП за разликата над присъдените 4 000 лв. до претендираните от нея 10 000 лв., както и в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП за разликата над присъдените 30 лв. до предявения размер от 35,80 лв.

Искането за отмяна на решението на окръжния съд и за уважаване на исковете в пълния им размер е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК - поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В тяхна подкрепа касаторката поддържа, че въззивният съд не е приложил правилно принципа за справедливост, като не е обсъдил всички критерии, от които следва да се ръководи при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и не е съобразил преживения от нея психо-емоционален и физически дискомфорт. Като неправилен е оспорен изводът на въззивната инстанция, че увреждането на третия пръст на дясната ръка не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Поради това касаторката счита определеното обезщетение в размер на 4 000 лв. за крайно занижено и неотговарящо на критериите за справедливост, моли за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете в пълния им предявен размер. Претендира разноски.

В писменото изложение към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се поддържа, че решаващият състав на ПОС се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и произнасянето им е в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: 1. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си като се произнесе по доводите и възраженията на страните и след преценка на доказателствата по спора да изведе собствени фактически и правни изводи? /противоречие с т. 19 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк. д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС, решение по т. д.№937/18г. на второ т. о. на ВКС, решение по т. д.№1528/18г. на второ т. о. на ВКС, решение по т. д.№1962/18г. на второ т. о. на ВКС, решение по гр. д.№2737/18г. на трето г. о. на ВКС и решение по гр. д.№1609/14г. на четвърто г. о. на ВКС/; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните му явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще? /противоречие с ППВС №4/68г., решение по т. д.№486/12г. на второ т. о. на ВКС, решение по т. д.№566/10г. на второ т. о. на ВКС/; 3. Общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага ли сходно разрешаване на аналогични случаи, поради което следва ли да е единна съдебната практика в сходни хипотези, както и дали големи различия между присъдените размери на обезщетенията с аналогични факти нарушава този критерий? /противоречие с решение по гр. д.№5367/07г. на първо г. о. на ВКС и решение по гр. д.№4209/17г. на трето г. о. на ВКС/; 4. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на деликвента /иск с правна квалификация чл. 432 ал. 1 КЗ/? /противоречие с ППВС №4/68г., решение по т. д.№566/10г. на второ т. о. на ВКС, решение по т. д.№157/11г. на първо т. о. на ВКС, решение по т. д.№299/11г. на второ т. о. на ВКС, решение по т. д.№2143/14г. на първо т. о. на ВКС/; 5 Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти? /противоречие с ППВС №4/68г., решение по т. д.№566/10г. на второ т. о. на ВКС, решение по т. д.№157/11г. на първо т. о. на ВКС, решение по т. д.№1015/11г. на второ т. о. на ВКС и решение по т. д.№2908/15г. на първо т. о. на ВКС/.

Ответникът по касационната жалба ЗАД“Асет иншурънс“, в депозиран от пълномощника му юрисконсулт В. Б. в законоустановения срок писмен отговор, застава на становище за необоснованост на сочените от касаторката предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, за което счита, че е постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС по въпросите за критериите при определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди. По същество счита направените от въззивния съд изводи за правилни и законосъобразни, поради което моли решението да не се допуска до касационен контрол, евентуално – да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При произнасянето си по реда на чл. 288 ГПК настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на Пловдивски окръжен съд е приел на основание чл. 297 ГПК, с оглед частичното влизане в сила на решението на първоинстанционния съд, че обстоятелствата относно настъпването на произшествието, неговия механизъм, участието на ищцата като пострадало лице, настъпилите неимуществени и имуществени вреди /които са приети за доказани от първоинстанционния съд/, причинната връзка между тях и произшествието, вината на водача на МПС и наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за установени със сила на пресъдено нещо. Като спорни между страните пред въззивната инстанция съдът е намерил въпросите дали всички търпени от ищцата болки и страдания са с интензитет, обуславящ по-висок размер на дължимото обезщетение и дали е налице причинна връзка между полученото от ищцата увреждане на трети пръст на дясната ръка, респ. изживените от нея болки и страдания във връзка с това и процесното произшествие. За да отговори на тези въпроси съдът е съобразил заключението на вещите лица от комплексната експертиза, въз основа на което е приел, че получените от ищцата вследствие съприкосновението с автомобила и падането на земята травми – контузия на лява раменна става, контузия на тилната част на главата без увреждания по кожата и две охлузвания по предната повърхност на коленете, са довели до леки по интензитет болки без разстройство на здравето, които са затихвали в хода на оздравителния процес, продължил около 15-20 дни, като към момента на изготвяне на заключението ищцата е била възстановила в пълен обем движенията в лявата раменна става и е в състояние да може да изпълнява обичайните си ежедневни дейности, а остатъчната болкова симптоматика е възможно да се дължи на диагностицирано с амбулаторните листове увреждане на междупрешленните дискове. Съобразено е от състава на окръжния съд, че според вещите лица липсват категорични данни, на базата на които да се приеме, че увреждането на третия пръст на дясната ръка на ищцата е в причинна връзка с настъпилото ПТП, доколкото в медицинската документация, съставена при извършения на 10.03.2020г. първоначален преглед, както и в издаденото на 12.03.2020г. медицинско удостоверение не е описана порезна рана, а такава е отразена едва в издадения на 19.03.2020г. амбулаторен лист. С оглед това съдът е намерил, че на ищцата се дължи обезщетение за установените с категоричност неимуществени вреди и направените във връзка с тях разходи, които е определил, в съответствие и с приетото от първоинстанционния съд, в справедлив за неимуществените размер от 4000 лв., а за имуществените – в размер на 30 лв.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да се допусне касационен контрол на така постановеното въззивно решение.

Според чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТКВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от ВКС се допускат въззивни съдебни решения, в които се съдържат обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения на въпроси, които касаторът, обосноваващ искането си жалбата му да бъде допусната и разгледана от ВКС, следва да посочи и формулира конкретно, тъй като с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби, по отношение на които е обосновано наличието на допълнителна предпоставка в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. т.1-3 ГПК.

Формулираните от касаторката въпроси са свързани със задълженията на въззивния съд при постановяването на решението си да изложи мотиви, с които да се произнесе по доказателствата и направените във връзка с предмета на спора доводи и възражения на страните, извеждайки собствени правни изводи, както и във връзка с приложението на принципа за справедливост при определяне на размера на търпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди. Доколкото касаят предмета на спора, въпросите под т. 1 и т. 4 /с включващите се в последния въпроси по т. 2 и т. 5/ са обуславящи, но при разрешаването им съставът на Пловдивски окръжен съд не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, обосноваващо приложимост на допълнителния критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В решението си въззивният съд не е препратил директно към мотивите на първата инстанция, а след преценка на относимите към повдигнатите от въззивницата спорни въпроси доказателства – медицинска документация и експертиза, съставът е формирал свои правни изводи по отношение на тях. По въпроса за критериите, които съдът е длъжен да съобрази при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, създадената с цитираните от касаторката и с други, служебно известни на настоящия състав решения на ВКС по чл. 290 ГПК /напр. решение по т. д. № 2979/2013г. на второ т. о. на ВКС, решение по т. д. № 669/2012г. на второ т. о. на ВКС и др./ постоянна съдебна практика приема, че при определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания за причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, така и интензитета и продължителността търпените болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическото положение в страната към момента на увреждането, а също и други обстоятелства, имащи конкретно отношение към вредите, като възраст и положение на пострадалия в обществото. Вярно е, че в случая въззивният съд не е посочил, че е взел предвид възрастта на ищцата, общественото положение и икономическите условия в страната, но самоцелното позоваване на такова процесуално нарушение не е достатъчно да обуслови допускането на касационната проверка, доколкото обуславящият характер на въпросите, поставени във връзка с това обстоятелство, изисква касаторката да сочи изрично как тези обстоятелства биха обосновали по-висок размер от присъдения за обезщетяване на търпените неимуществени вреди. Такова обосноваване в случая не е направено в касационната жалба и изложението, нито е извършено с исковата молба позоваване на свързани с тези критерии особени обстоятелства, при отчитането на които обезщетението би надхвърлило определения като обичаен за случая размер /така например възрастта на търпящия вредите е от съществено значение при смърт на близък родственик или при преценката за по-нататъшното физическо и психическо развитие на пострадалия, с оглед характера, тежестта на причинените му физически травми и последиците от тях за здравето му, а общественото му положение би било относимо, когато с оглед получените травми – физически или психически, пострадалият би бил в невъзможност да упражнява конкретна професия или да осъществява друга обществена дейност/. Липсата на изрично посочване от съда, че взема предвид икономическите условия в страната, не води априори до извод, че те не са съобразени при определянето на обезщетението, а касаторката не обосновава кое от тези условия налага по-високия му размер, при положение, че определеното от съда възлиза на две месечни заплати, получавани от нея, съгласно установеното от свидетелските показания. Що се касае до поставения трети въпрос от изложението обуславящият му характер за изхода на спора следва да бъде отречен, доколкото в случая липсват предпоставки да се приеме, че в предмета на делото са били въведени доводи за наличие на аналогични случаи, които изискват сходно разрешаване, с което съдът да не се е съобразил. Приложената в допълнение към въпроса при обосноваване допълнителната предпоставка на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК практика на ВКС е неотносима. Решението по гр. д.№4209/17г. касае случай, според чиято фактология, са присъдени различаващи се по размер обезщетения за вреди по ЗОДОВ на различни участници в едно и също наказателно производство, а в мотивите на решението по гр. д.№5367/07г. /също постановено по иск, предявен по ЗОДОВ/ е посочено единствено, че обезщетението следва да отговаря на изискването за справедливост така, че при аналогични случаи, доколкото е възможно за по-тежките да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско – извод, на който по никакъв начин обжалваното решение не противоречи.

Изложеното налага да бъде постановен отказ за допускането на въззивното решение до касационен контрол.

С оглед този изход на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №308/10.03.2022г. по в. гр. д.№3166/21г. на Окръжен съд Пловдив.

ОСЪЖДА И. Х. Н. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] ет. 3 ап. 9 да заплати на ЗАД“Асет иншурънс“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: