Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. М. против решение № 499 от 08.04.2022 г. по гр. д.№ 1882/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.04.2021г. по гр. д. № 13567 / 2017г., СГС. С последното са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД срещу „Ф. Н“ ЕООД и С. Б. Т. за солидарно заплащане на сумата от 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от статия със заглавие „Цирк в съда: Крокодилът обвини полицаи, че са от ИДИЛ“, публикувана на 01.11.2016 г. във „Ф. Н.бг“, както и исковете с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 39 392, 04 лв. - обезщетение за забава в периода 01.11.2016 г. - 20.10.2017 г. като неоснователни и М. е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на „ФРОГ НЮЗ“ ЕООД сумата от 7 600 лв., а на С. Т. – 1000 лв. разноски за първа инстанция. С въззивното решение касаторът е осъден да плати на С. Т. разноски за въззивна инстанция в размер на 1000 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, защото съдът не е отчел, че стилът на статията е ироничен и обиден, а целта била да го унизят и усмеят пред обществото. Твърди се необоснованост, защото не е доказано, че твърдението в заглавието на статията е истина, че не е отчетено, че не е осъден към момента на публикуване на материала, а са му преписани престъпления в нарушение на презумпцията за невинност, с което е оклеветен. Направени са оплаквания и за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на СМЕ и необоснованост на извода, че вредите са недоказани.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие с решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д.№ 1376/2011 г. относно границите на изразяване на мнение. В тази връзка е зададен въпроса: използването на даден обиден прякор представлява ли обида и само когато е измислен от журналист ли е противоправно деяние или и когато журналиста го употребява независимо в какъв контекст, и общ смисъл.

На основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК се иска допускане до касация по въпроса: клевета ли е твърдението за извършено от дадено лице престъпление ако срещу това лице се водят деля и то е обвинено в извършването им независимо, че няма влязла в сила присъда за извършването им.

Наведено е и основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК, като очевидната неправилност се свързва с това, че решението е необосновано относно извода дали касатора /ищец/ е обвинил полицаите, че са членове на ИДИЛ, защото е отклонен от съда друг негов въпрос за отношението на полицаите към ИДИЛ.

Ответникът по касация „ФРОГ НЮЗ“ ЕООД оспорва касационната жалба и допускането й до касационен контрол, защото не са формулирани въпроси /въпросителни изречения, а са перефразирани части от мотивите на въззивното решение и не са налице наведените основания за допускане до касация – съдебното решение е съобразено със закона и съдебната практика по чл. 39 от КРБ и със събраните доказателства.

Ответникът по касация С. Б. Т. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като в изложението не са формулирани правни въпроси, а са перефразирани части от мотивите на решението, а ВКС не може да извежда правни въпроси.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Касатора М. е предявил искове с правно основание 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците „Ф. Н“ ЕООД и С. Б. Т. да му платят обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикуван материал от първия ответник, изготвен от втория ответник със заглавие „Цирк в съда: К.ът обвини полицаи, че са от ИДИЛ“. Твърди, че с този материал са му нанесени обиди и бил оклеветен, защото е наречен „Крокодил.“ 11 пъти, което е обида за него – приравнявала се личността му към нелицеприятно влечуго и било унизително за честта, достойнството и доброто му име. Твърди се, че в материала са му преписани редица престъпления, с които нямал нищо общо, че не е бил осъждан до момента, поради което съдържанието на материала е обидно, клеветническо, криминализира личността му и затвърждава в обществото идеята, че е опасен закоравял престъпник. Вредите, чиято репарация претендира чрез обезщетение в размер на 200 000 лв. са: упражнен психически тормоз върху него, с който се съсипало здравето му и получил стрес, високо кръвно налягане, страдал от депресия и панически страх, безпокойство и безсъние. Претендира и мораторна лихва в размер на 39 392, 04 лв. за периода 01.11.2016 г. – 20.10.2017 г., и законната лихва след това.

Първата инстанция е приела въз основа на интервю с дъщерята на ищеца от 18.12.2009 г., а и от множество други публикации, че прякорът „Крокодил“ е със значителна давност, което предполага не само знанието на ищеца, че е наричан със същия, но и търпимост към този прякор през значителен период от време. Посочено е, че прякорът може да се използва добронамерено или зловредно, но от материала не може да се направи извод за използване на прякора, за да се уязви ищеца. Този извод е възприет и от въззивната инстанция

С въззивното решение е възприет този извод, като са изложени и допълнителни аргументи в подкрепа на извода, че назоваването на ищеца с прякор с процесния материал не е противоправно действие – че журналиста е използвал прякора на ищеца, с който вече е бил известен в обществото, а не му го е поставил, като е без значение, че ищеца сам не се е афиширал с този прякор, че използване на прякора е насочено към по-лесното разпознаване от обществото на лицето, за което се отнася информацията, а не цели да го обижда или да накърнява неговото достойнство. Съдът е съобразил и писмените доказателства /информационен бюлетин/, с които е установено, че ищецът е известен на провоохранителните органи и разпознаваем с посочения в материала прякор. Поради изложените аргументи е преценено за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че ответникът е използвал прозвището „Крокодила“, за да го уязви, обиди или да наруши неговото достойнство и да накара другите да придобият негативно отношение към него.

За неоснователно е прието и оплакването на М. във въззивната жалба, че в публикацията са му приписани редица престъпления и грабежи, с които нямал нищо общо и така е оклеветен, като съдът е съобразил, че оправдателна присъда по НОХД № 646/2015 г. на СпНС не е влязла в сила, отменена е от Апелативния специализиран наказателен съд и ищецът е осъден и с публикуваното публично решение № 242/16.04.2020 г. на ВКС, III НО, по н. д. № 1018 от 2019 г. осъдителната присъда е потвърдена в наказателноосъдителната си част, а е отменена в частта, с която се потвърждава оправдателната присъда на първоинстанционния съд по част от обвиненията, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд. Съобразено е изложеното в мотивите на акта на ВКС за престъпното деяние, извършено от М., справките от ГДНП на МВР че е обявяван за общодържавно издирване пет пъти, разследван, задържан и привличан като обвиняем за извършването на различни престъпления, че е осъждан, като първата му присъда датира от 15.02.1995 г., а срещу него се водят множество наказателни производства в различни фази. Затова е прието, че в публикацията е отразена обективно действителността, не са му приписани престъпления и не е наклеветен, поради което липсва противоправност. В материала не пише, че е осъждан.

По въпроса: „използването на даден обиден прякор представлява ли обида и противоправно деяние ли е само когато е измислен от журналиста, а не когато журналиста го употребява независимо в какъв контекст и общ смисъл“ се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д.№ 1376/2011 г. на ВКС, ІІІ гр. о. С него е възприета практиката, според която „свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39 ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията“.

В случая дали определен прякор е обиден или не е въпрос на конкретна преценка на фактите по всеки конкретен спор, а фактите се преценяват само ако бъде допуснат касационен контрол. Затова съдът не констатира противоречие между обжалваното въззивно решение и цитираното от касатора по поставения въпрос. По този въпрос не може да има уеднаквяване на съдебната практика до колкото преценката дали даден израз или прякор е обиден е въпрос на конкретна преценка. Отделно от това, съдът не е приел, че прякора е обиден, каквато квалификация се съдържа във въпроса. По тези съображения не се допуска касационно обжалване по този въпрос на посоченото основание.

На основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК се иска допускане до касация по въпроса: клевета ли е твърдението за извършено от дадено лице престъпление ако срещу това лице се водят деля и то е обвинено в извършването им независимо, че няма влязла в сила присъда за извършването им. Въпросът е некоректно поставен, тъй като със статията е изнесена информация за висящото дело за определени престъпления, която е вярна. Няма твърдения, че лицето е осъдено. Затова по този въпрос не се допуска касационен контрол – въпросът, така зададен, няма отношение към изхода от спора.

Основанието „очевидна неправилност“ е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. От мотивите на обжалваното решение, съдът не констатира нито един от изброените пороци. Формирането на изводи от събраните доказателства, които страната счита за неправилни и поради това твърди, че решението е необосновано не съставлява очевидна неправилност, защото изисква анализ на доказателствата, което не може да се извършва в тази фаза на касационното производство.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 п. 3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

Ответниците претендират разноски, но не доказват да са направили такива пред тази инстанция.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 499 от 08.04.2022 г. по гр. д.№ 1882/2021 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Е. Д. М..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: