Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Пловдивската апелативна прокуратура срещу решение №96 от 21.06.2022 г. по гр. дело №192/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №22 от 27.01.2022 г. по гр. дело №211/2021 г. на Окръжен съд-Смолян в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Ш. В. М., със съдебен адрес – [населено място], обезщетение в размер над 1000 лв. до 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2018г. до окончателното й плащане, за причинени от незаконно обвинение по ДП №231/16г. на РУ на МВР-М., завършило с оправдателна присъда №1/25.01.2018г. по НОХД №106/17г. на РС-М., в сила от 28.03.18г., неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, притеснение за изхода на делото, социална изолация, загуба на професионален авторитет, хронично безсъние, психологически и емоционални неблагополучия в личния и семеен живот, представляващи емоционални болки, физически и психически страдания. Въззивният съд е приел, че с постановление от 15.05.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем по образуваното на 22.08.2016 г. ДП №231/2016 г. по описа на РУ на МВР-М. за престъпление по чл. 134, ал. 1, предл. 2, т. 1 НК за това, че за периода от 19.08.2016 г. до 22.08.2016 г. в [населено място], в рудник „П.“ в качеството си на „подземен миньор III степен“, при независимо съпричиняване с обвиняемия М. Ф., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – извършване на взривни работи при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин, извършване на подземен добив на руда, като не е изпълнил конкретно посочени задължения от Правилника по безопасността на труда при взривни работи и по длъжностна характеристика, по непредпазливост, е причинил тежка телесна повреда на С. С., изразяваща се в постоянна слепота с лявото око. Спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Разследването му е предявено с протокол от 04.07.2017 год. и на 28.08.2018 г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №106/2017 г. а Районен съд-Мадан и постановена оправдателна присъда №1 от 25.01.2018 г., потвърдена с окончателно решение №124 от 28.03.2018 г. по ВНОХД №20/2018 г. на Окръжен съд-Смолян. Наказателното производство спрямо ищеца е протекло в кратки срокове, като за десет месеца и тринадесет дни е приключило с провеждане на досъдебната и съдебната на две инстанции фази и още на първа инстанция е постановена оправдателна присъда, а обвинението спрямо ищеца е било в извършване на престъпление, което не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от ДР на НК, тъй като предвиденото с него наказание е „лишаване от свобода“ до три години, и спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Наред с обичайните за наказателно преследване в посочените параметри неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности, както и социалното общуване, за каквито са ангажирани и гласни доказателства, то е довело и до такива, свързани с професионалната му дискредитация. Инцидентът в рудника и повдигнатото във връзка с него обвинение е било и оповестено в електронните медии. Негативният обществен отзвук в малкото населено място се е отразил допълнително на личността и психиката на ищеца. Публичното оповестяване, макар и плод на журналистическа дейност, касае именно образуваното и водено под надзора на прокуратурата наказателно производство, поради което е пряка последица от действията на ответника.Не само повдигнатото на ищеца обвинение, но и неговото оправдаване са станали достояние чрез медиите. От представената медицинска документация и приетото заключение се установява, че вследствие на трудова злополука, възникнала по време на работа в рудника на 10.04.2017 г., ищецът е претърпял травма на лявото око – състояние след проникваща рана в очната ябълка с чуждо тяло, заради която е с изкуствена леща и намалена зрителна острота на лявото око. Касае се за травматично увреждане, настъпило преди привличането му като обвиняем, поради което то не е следствие на воденото спрямо него наказателно производство и негативните преживявания по време на същото. Установява се и, че в резултат на разкъсване на мозъчна аневризма, станало на 26.06.2019 г., ищецът е претърпял черепно-мозъчна операция и е налице състояние след кръвоизлив под меката мозъчна обвивка от аневризма на средната мозъчна артерия. Това състояние се дължи на болестен процес, а именно аневризма, представляваща генетично обусловена слабост в стената на мозъчната артерия. Възникнало е една година и три месеца след оправдаването му и не е в пряка причинно-следствена връзка с изживения психоемоционален дискомфорт през периода на воденото наказателно производство. Според показанията на двамата свидетели, по време на процеса, от стреса и напрежението косата на ищеца рязко побеляла и зъбите му се развалили и започнали да се ронят. Според медицинската експертиза окапването на зъбите може да се дължи на парадонтоза, а депигментацията на кожата е кожно заболяване, което се проявява в много ранна възраст, при което не се установява и то по категоричен начин наличие на пряка причинна връзка с воденото наказателно производство. Привличането на ищеца като обвиняем и воденото спрямо него наказателно производство се е отразило на цялостната му личност с негативни последици в психологическото здраве и качеството на живот, изразени като промени в личните навици, трудовата активност, социалното взаимодействие, кариерното развитие, работното място, във финансов аспект, в общото преживяване за здраве, в усещането за свобода. Досъдебните и съдебните процедури са довели до поддържане на устойчив по интензивност дистрес у ищеца, който не е имал възможност да структурира и редефинира познавателните и ценностните си нагласи спрямо случващото се и да изгради защитен механизъм. Създалата се житейска ситуация с неголяма продължителност, но с влияние върху бъдещето, е преживяна от него като психотравмена, свързана с ригидно и неадаптивно поведение, което не е било наблюдавано преди фрустриращите преживявания. При него се отчитат остатъчни последици вследствие преживяното наказателно преследване и към момента, изразяващи се в негативни промени в качеството на комуникацията с близка и разширена среда и в социалния и професионален авторитет на личността. При така установените конкретни обстоятелства от значение за характера и интензитета на търпените от ищеца вследствие незаконното му обвинение в извършване на престъпление негативни преживявания и при съблюдаване на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд е направил извод за дължим размер на обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лв., какъвто е и присъденият с първоинстанционното решение.

Ответникът по касационната жалба Ш. В. М., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски за касационното производство.

Прокуратурата на Р. Б е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г., ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на срещу решение №96 от 21.06.2022 г. по гр. дело №192/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Въззивният съд е съобразил трайно установената практика на ВКС, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.

Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД задължава съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.

Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №96 от 21.06.2022 г. по гр. дело №192/2022 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на Ш. В. М., със съдебен адрес – [населено място], 1000 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.