Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 465 от 29.03.2011 г. по гр. д.№ 415/ 2011 г. С него, след като частично е отменено и частично е обезсилено решение на Пловдивски районен съд по гр. д.№ 381/ 2010 г., са уважени предявените против касатора от С. А. И. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ и чл. 221 ал. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. И., извършено със заповед № 21/ 19.11.2009 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „отговорник склад - чекер” и касаторът е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 122,99 лв + 826,39 лв, както и сумата 590 лв – удържана при незаконното дисциплинарно уволнение.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не обсъдил в обжалваното решение всички доказателства и доказателствени средства по делото и връзката между тях. Освен това касаторът повдига и процесуалноправните въпроси може ли въззивният съд да разглежда доводи, които не са посочени в жалбата на страната и каква е процесуалната тежест на обясненията на работника, които той е дало по чл. 193 от ГПК. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато.

Ответникът по касация С. И. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допускано.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.

Не е налице противоречие между това решение и практиката на ВКС по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и връзката между тях. Такова задължение, съгласно утвърдената практика, съдилищата действително имат, но в обжалваното решение доказателствата са подложени на анализ. Въззивният съд нито е държал мотиви, че не се счита обвързан от задължение да обсъди доказателствата, нито фактически е избегнал изпълнението му. Въпросът за стойността на направеният от него анализ на доказателствата в производството по чл. 288 от ГПК не може да се обсъжда, този въпрос може да се постави само ако обжалването бъде допуснато, като касационно основание по чл. 281 т. 3 от ГПК.

Останалите поставени от касатора правни въпроси не обуславят въззивното решение. Въпросът дали въззивният съд може да уважи жалбата въз основа на непосочени в нея основание би бил релевантен, ако във въззивната жалба на ищеца нe съдържаше оплакване, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Такова оплакване обаче е формулирано, макар не изрично, но имплицитно въззивникът е оспорил обстоятелствата по заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Понеже въззивният съд е уважил исковете именно защото са останали недоказани тези обстоятелства, той не се произнесъл по ненаведени твърдения. Следователно въпросът дали е допустимо уважаване на жалбата по неформулирани от страната доводи няма значение за крайния изход от спора.

Няма такова значение и въпросът за процесуалната тежест на обясненията на работника, дадени по реда на чл. 193 от КТ. Въззивният съд е отменил уволнението не защото е надценил доказателствената стойност на тези обяснения, а защото работодателят не е доказал по несъмнен начин извършването на описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение. Поради това не предпоставя крайните изводи на съда и въпросът за процесуалната стойност на тези обяснения.

По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 465 от 29.03.2011 г. по гр. д.№ 415/ 2011 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: