О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1320

гр. София,13.12.2023 год.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. ч. т. д. N 1983 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ВЕЦ - МАДАН 2000“ ООД срещу определение № 338 от 06.10.2023г. по ч. т д. № 427/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 526 от 11.05.2023г. по т. д. № 716/2022г. на Окръжен съд - Пловдив, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила на производството по гр. д. № 6277/2019г. на Районен съд – Пловдив, образувано по частичен иск.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено по съображения, изложени в частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че производството по т. д. № 716/2022г. на Окръжен съд - Пловдив е образувано по предявени от „ВЕЦ - МАДАН 2000“ ООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 54 309,41 лева, ведно със законна лихва от предявяване на иска, „която сума е част от цялата сума в размер на 69 309 лева, с която се е обогатил ответникът за сметка на ищовото дружество, в периода 12.11.2018г. – 03.04.2019г., когато не е имало постановено ценово решение на КЕВР за определяне на преференциална цена“. За останалата част от същото вземане е образувано гр. д. № 6277/2019г. на Районен съд – Пловдив, предхождащо делото пред окръжния съд, по което спорът е висящ пред въззивния съд. Изрично в мотивите на апелативния съд е посочено, че ищецът в частната жалба потвърждава обстоятелството, че между същите страни, на същото основание се предявени два частични иска, чийто сбор се равнява на общо претендираната сума от 69 309 лева.

При така установените факти, съдът е приел, че е налице хипотезата на спиране на производството по втория частичен иск, очертана в т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2016г. от 22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съединяването на двете дела е невъзможно, поради различните етапи, на които се намират двете искови производства

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по следните правни въпроси: „1/Ползва ли се със сила на пресъдено нещо решението по първоначално предявен частичен иск по отношение на по-късно заведен частичен иск, който е за разликата до заявения пълен размер на вземането?; 2/ Налице ли е преюдициалност между две дела, по които исковете са частично заведени за парични вземания, ако вземанията по тях не са част от първоначално заявения размер на спорното право, ако по-късно заведеният иск не е част от първоначално заявения размер на вземането и се отнася за различен период?; 3/ Могат ли да се правят изводи за преюдициалност и субординация на две дела преди с доклада по по-късно заведеното дело да е определена правната квалификация, относимите факти и тежестта на доказване?. Поддържа се наличие на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди и, че е осъществено основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол, предвид следното:

Първи и трети въпрос не покриват общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като по тях няма произнасяне от въззивния съд.

Спрямо втория въпрос също не е осъществено общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касицонния контрол, тъй като апелативният съд не е приел, че претенциите по двата частични иска обхващат вземания за напълно различни периоди.

Съгласно разяснителната част на т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2016г. от 22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, когато между същите страни, на същото основание и за една част от вземането е предявен частичен иск, по който делото е висящо, в този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ако първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното производство и да зачете СПН, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като със СПН се отрича цялото спорно материално право. Спирането на производството по последващия частичен иск може да бъде избегнато чрез съединяване на двете дела /по частичния иск и по иска за останалия размер от спорното право/ за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК.

В случая с оглед посечения тълкувателен акт липсва и наведеното от касатора основание за очевидна неправилност на обжалвания акт. Предмет на двете дела са частични искове между едни и същи страни, като претендираните вземания, произтичат от едни и същи обстоятелства. Периодът за който се претендира вземането по второто дело е по-голям, но обхваща изцяло претендирания период по първото дело, при това, без да се претендира отделна сума за този период от търсената сума по второто дело, в която хипотеза приложение следва да намери т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2016г. от 22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 338 от 06.10.2023г. по ч. т д. № 427/2023г. на Апелативен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.