ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1279

гр. София, 10.10. 2011 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1237 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. М. срещу решение № 1608/22.03.2011 г. по въззивно гр. дело № 14836/2010 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решението от 16.02.2010 г. по гр. дело № 33025/2008 г. на Софийския районен съд. С последното са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу [фирма], обективно съединени искове с правни основания чл. 213, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1, изреч. 1 от ЗЗД – за заплащане на сумата 30 492 лв. – обезщетение за недопускане до работа през периода 17.07.2005 г. – 09.07.2008 г. и на сумата 360 лв. – обезщетение за забава за периода 01.08.2005 г. – 09.07.2008 г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответното [фирма] в отговора на жалбата поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да отхвърли предявените по делото искове, въззивният съд, като се е съобразил със силата на пресъдено нещо на приетото като писмено доказателство по делото решение № 166/25.2.2010 г. по гр. дело № 220/2009 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., постановено между същите страни по иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ, е приел, че към началната...