Определение №1325/13.12.2023 по ч. търг. д. №2051/2023 на ВКС, ТК, I т.о., докладвано от съдия Елена Арнаучкова

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1325

София,13.12.2023г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на тринадесети декември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д.№ 2051 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Ал.Делова от САК частна жалба на Сдружение „Съюз на слепите в България“срещу определение № 532 от 23.08.2023г. по възз. гр. д. № 69/2023г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на сдружението за допускане на обезпечение по реда на чл.389 на предявения от него иск против „Рони М-91“ ООД, с правно основание чл.80 ЗЗД, за размера над 270 000лв., за който вече е допуснато обезпечение по реда на чл.390 ГПК, до размера от 857 024лв., за който искът е уважен от първоинстанционния съд, чрез налагане на възбрана върху посочените в молбата за обезпечение недвижими имоти.

В частната жалба се оспорват изводите, че недвижимите имоти не са достатъчно индивидуализирани.В тази връзка частният жалбоподател посочва, че имотите са описани с посочване на квадратура, помещения, точно положение на кота и стара имотна партида, като за два от тях има вписана възбрана в Служба по вписванията-София и за тях има стара партида.Тъй като имотите не са нанесени като самостоятелни обекти в Кадастралната карта и регистри, частният жалбоподател изразява готовност, ако съдът намери за необходимо, да инициира нанасянето им в СГКК и да представи кадастрални скици за тях.Акцентира и на това, че в случая изискванията за представяне на скици и описание на имотите по ЗКИР нямат практическа стойност, тъй като вписването е по персоналната партида на ответника, а не по партидата на имота.Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде допуснато исканото обезпечение.

Не е било необходимо изпълнение на процедурата за връчване на препис от частната жалба на насрещната страна/ чл.396, ал.2, изр.2 ГПК/.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима.Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното определение е оставена без уважение подадената пред въззивния съд молба на Сдружение „Съюз на слепите в България“/ ищец в първоинстанционното и въззиваема страна във въззивното производство/ за допускане на обезпечение на предявения иск, с правно основание чл.80 ЗЗД, за размера над 270 000лв., за който е допуснато обезпечение по реда на чл.390 ГПК с определение по гр. д.№ 98/2004г. на СРС, до размера от 857 024лв., за който искът е уважен с първоинстанционното решение, чрез налагане на възбрана върху посочените в молбата за обезпечение недвижими имоти. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че молителят е освободен от задължението да доказва правото на собственост на ответника, исканата обезпечителна мярка възбрана е подходяща за обезпечаване на предявения иск, който е с предмет парично вземане, но същата е недопустима, тъй като имотите, които се намират в незавършена сграда, не са индивидуализирани чрез посочване на достатъчно конкретни белези, а именно номерата/описанието/ на имотите и границите според архитектурния проект.

Въззивният съд, пред който съд делото е висящо, е разполагал с компетентност да се произнесе по подадената пред него молба за допускане на обезпечение на предявените искове по реда на чл.389 ГПК.Налице са предвидените в чл.391 ГПК предпоставки за допускане на обезпечение на предявения иск, тъй като искът е допустим, вероятно основателен и без допускане на обезпечение ще се затрудни осъществяването на правата на ищеца по решението, а исканата обезпечителна мярка възбрана е съответна на обезпечителната нужда.

Като законосъобразни, следва да бъдат споделени крайните изводи в обжалваното определение за неоснователност на обезпечителното искане.

За допускане на исканата обезпечителна мярка възбрана недвижимите имоти е следвало да бъдат достатъчно пълно и точно индивидуализирани.Тъй като те не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри и представляват обекти в сграда, която е построена в груб вид, тяхната идентификация е възможна въз основа на одобрения архитектурен проект, като е следвало да се посочат и индивидуализиращите белези на терена по плана.Индивидуализацията на обектите по архитектурния проект е следвало да се извърши чрез посочване не само на квадратура и етаж/кота/, но и на номерата на обектите и на поне три съседни обекта.

В случая частният жалбоподател не е конкретизирал за кои от посочените в молбата за обезпечение имоти е вписана възбрана въз основа на представените по делото обезпечителна заповед и справка от АВ.От справката от АВ се установява, че е вписана възбрана върху самостоятелен обект в сграда, апартамент, в същия имот пл.№ 9, парцел 8, с площ 232.500 кв. м, а в обезпечителната заповед е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху мезонет на две нива първо ниво на кота + 16.55 с площ 232.500 кв. м и второ ниво на кота + 19.30 с площ от 150 кв. м.Не може да се направи извод за идентичност на този имот с нито един от описаните в молбата самостоятелни обекти, само един от които е на кота + 19.30, но е с различна квадратура, а другите описани в молбата обекти са на съвършено различни нива на сградата. По отношение на посочените в молбата самостоятелни обекти не са посочени достатъчно индивидуализирани белези по архитектурния план, като, освен индивидуализацията на терена по плана, са посочени само вид на обекта, площ и кота, но не са посочени номерата на обектите и поне три съседни обекта.

Тъй като обектите са недостатъчно точно и ясно индивидуализирани, обезпечителното искане чрез налагане на възбрана върху тях е неоснователно.

Поради всичко изложено, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Разноски ще се присъдят с оглед на окончателния изход на спора/ т.5 ТР № 6/2013г. по тълк. д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 532 от 23.08.2023г. по възз. гр. д. № 69/2023г. на САС.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Дело
  • Елена Арнаучкова - докладчик
Дело: 2051/2023
Вид дело: Касационно частно търговско дело
Колегия: Търговска колегия
Отделение: Първо ТО

Други актове по делото:
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...