ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1211

С., 27.09. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:

П РЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №186/2011 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. Е. Т. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Р. И. П. от [населено място] против въззивно решение №522/28.10.2010 г., по гр. д.№802/2010 г. по описа на Русенския окръжен съд.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение №943/27.5.2010 г. по гр. д.№7511/2009 г. по описа на Русенския районен съд като е приел, че е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а презумпцията на ал. 2 от същата правна норма не е оборена.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че русенският окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, и това би уеднаквило практиката на съдилищата по въпросите на съдебната делба и исковете по чл. 135 ЗЗД. Застъпва се становище, че изводите на двете предходни инстанции са необосновани досежно неприложимостта на чл. 349, ал. 6 ГПК/чл. 288, ал. 7 ГПК – отм.. /, тъй като делото за делба е приключило не с решение за възлагане на имота, а с определение за одобряване на съдебна спогодба между страните. Поради това се твърди, че е направен необоснован извод за правните възможности на ищеца, в случай на неизпълнение на задълженията...