О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3986

София, 11.12.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 1367 /2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Ц. И. Ц. и Х. М. К. против решение № 541 от 09.12.2022 г. по гр. д.№ 686/2022 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е отменено решение №260001 от 17.02.2022 г. по гр. д. №79/2019 г. по описа на Т. Р. съд в частта му, с която на основание чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено по отношение на първата касаторка, че Хризантема П. Н. е собственик по реституция на 1 859 кв. м., съставляващи реална част от поземлен имот в землището на [населено място], в м. Л. лъка, с идентификатор № ... която реална част е заключена между букви А, Б, В, Г, Д, А на комбинирана скица-приложение №1, изготвена от вещото лице М. Ч., приобщена към гр. д. №875/2016 г. по описа на Т. Р. съд, на л. 328 и е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, предявен от същата ищца против втория касатор за същия имот и вместо това е признато за установено по отношение на двамата касатори, че ищцата Хризантема П. Н. е собственик на основание реституция, приключила с постановяване на решение №7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т. по преписката по заявление вх. №876/26.02.1992 г. на процесния имот, съставляващ: нива от 1.859 дка, пета категория, в м.“Л. лъка“, съставляваща поземлен имот с идентификатор № ... по кад. карта на землището на [населено място], [община], област Л., при съседи на имота: № ... , № ... , № ... , № ... , № ... , № ... . и касатора Х. М. К. е съден да предаде владението върху него.

В касационните жалби се навеждат доводи за недопустимост на предявения иск поради това, че е предявен преди приключване на производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата на придобивната давност и чл. 14, ал.7а, във вр. с ал.3 ЗСПЗЗ и чл. 52 ЗКИР относно изискването за прилагане на скица, към решението на ПК

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 пр.2 ГПК по въпросите: 1. Допустим ли е иск за установяване правото на собственост върху земеделска земя към сегашен момент, за който не е завършена процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ? 2. Воденето на процес, искът по който е отхвърлен смущава ли владението, а срокът на времетраене на процеса по отхвърления иск прибавя ли се към изтеклия до предявяване на иска давностен срок? 3. За постановяване на решение за земеделска земя в стари реални граници по ЗСПЗЗ, при наличие на влязла в сила кадастрална карта и кадастрален регистър, нужно ли е издаване на скица-проект от СГКК или такава скица може да бъде издадена от правоспособно лице в частно качество? Валидно ли е решението на ОСЗ без издадена скица-проект от СГКК?

Ответницата по касация оспорва касационната жалба и оплакванията в нея. Счита, че иска не е недопустим, защото предявяването му е единственият способ да се прекъсне давността на ответника, по отношение на който давност тече докато трае производството по чл. 14, ал..4 ЗСПЗЗ, защото той е трето лице, че собствеността е възстановена още 1994 г., когато не се е изисквала скица, че собствеността е възстановена и за ищцата, и за ответницата преди предявяване на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и те са обвързани от установеното от съда, че имота следва да се възстанови на ищцата. Моли да не се допуска касационно обжалване, защото формулираният въпрос за давността не кореспондира на мотивите на съда и на доказателствата по делото, че и двамата ответници не са владели имота, а ответникът по иска не е добросъвестен, с оглед отразеното в нот. акт, с който „купува“ имота, че за него има висящ спор по чл. 53, ал.2 ЗКИР. По въпроса за скицата към решението, се позовава на решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, което индивидуализира имота по скица, приложена по делото, издаване на решение по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ за същия имот в изпълнение на съдебното решение и изменение на КК за заснемане на имота в същия вид. Затова моли да не се допуска касационно обжалване.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

Х. П. Д., известна още с името Х. Х. Д. е наследник на П. Д. М., починал на 01.10.1931 г. и Ц. Т. Д., починала на 09.02.1958 г. Тя е подала заявление с вх. №876/26.02.1992 г. за възстановяване на 19 имота, между които по т.4, нива от 2.500 дка в м. Б., и по т. 1 и 5 в същата местност. Собствеността на наследодателите си върху които е доказала нот. акт №146/1928 г. и нот. акт №150/1928 г. записване в емлячен регистър 1936 г. – 1947 г. – парт. №635. С решение №7883 от 04.04.1994 г. се възстановява на Х. П. Д. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 16 имота, между които не фигурират имотите посочени в позиции 1, 4 и 5 на заявлението, в т. ч. и нивата с площ 2.500 дка в м. Б.. Х. Д. почива на 15.03.1999 г. Неин единствен наследник е ищцата Хризантема Н.. Тя е подала молба /без дата/ с искане ПК да „включи“ в решение №7883 имотите посочени в позиции 1, 4 и 5 на заявление с вх. №876/26.02.1992 г. Постановено е решение №7883/04.04.1994 г. на ПК в състав с Председател В. П., с което на Х. П. Д. се възстановява собствеността върху заявените от нея 19 имота, между които и нивата с площ 2.500 дка в м. Б.. Този имот попада в очертанията на имот №45002 по КВС в землището на [населено място].

По заявление №1163/22.05.1992 г., подадено от И. П. П. е постановено решение № 4037/11.08.1993 г. за възстановяване на земеделски имоти на наследници на И. И. Хр.П.. Заявен е един имот в м. „Л. лъка от 0,1 дка. С решение № 4037/09.05.2008 г. по тази преписка е възстановено правото на собственост на наследници на И. И. П. по т.8 върху нива от 2,070 дка. в м. „Л. лъка“, имот 045002. Наследодателката е починала на 03.04.1953 г. и е наследена от М. И. Х., починал на 09.02.1976 г. и П. И. П., починал на 29.11.1981 г. Единствен наследник на двамата е заявителя И. П. П., починал на 09.12.2005 г., наследен от Д. С. П., също починала и от ответницата Ц. И. Ц.. Въз основа на решението на ПК от 09.05.2008 г. двете са признати за собственици на имот 045002 с констативен нот. акт № 86 от 08.09.2008 г. По гр. д.№ 476/2010 г. Хризантема Н. е предявила иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР /сега чл. 54, ал.2 ЗКИР/ против Д. С. П. и Ц. И. Ц. с твърдения, че е собственик на част от възстановения на ответниците имот. С решение № №118 от 26.09.2016 г. по гр. д. №2093/2015 г. на ВКС е обезсилено въззивно решение №345 от 29.12.2014 г. по в. гр. д. №383/2014 г. на ЛОС и е прекратено производството по делото, като постановено по преждевременно предявен иск, защото не е проведен първо иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и въз основа на него не е издадено решение по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ, а с иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР следва да се установи правото на собственост към настоящия момент. През времетраенето на това производство, Ц. И. Ц. продава с н. а. № 45,т.V от 19.09.2014 г. на ответница Х. М. К. ПИ с идентификатор № ... . В нот. акт е вписана декларация, че купувача е уведомен за висящото производство по чл. 53, ал.2 ЗКИР и не възразява да придобие имота въпреки наличието му.

На 12.12.2016 г. Хризантема Н. предявява иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ против Ц. И. Ц.. С въззивно решение № 227 от 02.11.2018 г. по в. гр. д.№ 340/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч е потвърдено решение № 168 от 15.06.2018 г. по гр. д.№ 875/2016 г. на РС – Троян, с което е признато за установено, че към момента на кооперирането му в ТКЗС през 1955-1956 г., Х. П. Д. (починала на 15.03.1999 г., наследодателка на ищцата) е била собственик на НИВА от 2,500 дка, шеста категория, находяща се в землището на [населено място], [община], Л. област в местността „Л. лъка” при граници: н-ци на В. И. Г., път, К. Т., дол, Н. М., М. И. Л., от която нива 1 859 кв. м. попадат в поземлен имот № 53707.45.2 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 2 070 кв. м. при съседи имоти №№ .... , № .... , № .... , № .... , № ... , № .... , № ... , № ... , заключен между букви А, Б, В, Г, Д, А на комбинирана скица, изготвена от вещото лице инж. М.Ч. (л. 328 от делото на РС, приподписана от съда и неразделна част от решението). В тази част не е допуснато касационно обжалване и на основание чл. 296, т.3 ГПК е влязло в сила. Въз основа на това влязло в сила съдебно решение и по подаденото заявление от 15.02.2021 г. е постановено решение №7883/17.05.2021 г. на ОСЗ-гр. Т., с което на наследниците на Х. П. Д. е възстановена в стари реални граници нива от 1.859 дка в м. Л. лъка, съставляваща ПИ №53707.45.132 по кад. карта на землището на [населено място]. В решението е посочено, че неразделна част от него е скица, издадена от СГКК, която е издадена след прведена процедура по изменение на КК на основание постановеното съдебно решение и решението на ОСЗ по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ.

Исковете по настоящото дело по чл. 124, ал.1 ГПК против Ц. И. Ц. и по чл. 108 ЗС против Х. М. К. са предявени на 04.02.2019 г. и производството по тях е било спряно до приключване на производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и издаване на решение по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ. Ответниците са заявили възражение за придобивна давност по отделно за първата ответница и с присъединяване за втория ответник, който след като е сключил сделката от 19.09.2014 г. е оградил имота с телена ограда. Според показанията на св. П. Т., когато се правила оградата, имота бил обрасъл с капинак, Този, който правел оградата, се наложило да чисти имота няколко дни, за да постави оградата.

При тези доказателства, първата инстанция уважила установителният иск за собственост против Ц. И. Ц., но отхвърлила иска по чл. 108 ЗС против Х. М. К., като е приел, че той е придобил имота по давност, присъединявайки своето владение към това на праводателката си.

Въззивната инстанция приема, че ако се приеме, че Ц. И. Ц. е установила владение върху имот 045002 на основание административен акт – решението на ОСЗ от 09.05.2008 г., то е прекъснато с предявяване на иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/. С обезсилване на решението и прекратяване на производството са заличени последиците от прекъсването на давността, но тя е спряла да тече на осн. 115, б. „ж“ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС и не е изтекъл изискуемият по чл. 70, ал.2 ЗС пет годишен срок. За Х. К. също не е изтекла кратката петгодишна давност от сделката до предявяване на иска. При събиране владението на двамата също не е констатирано изтичане на давностния срок от десет години, като е отчетено, че присъединяване по чл. 82 ЗС може да се зачита само между еднородно владение, а при присъединяване на разнородни владения е необходим винаги срок от десет години, които не са изтекли. Изрично съдът е посочил, че не приема Х. К. за добросъвестен владелец поради отразената декларация в нот. акт, с който е оформена сделката от 14.09.2014 г., че купува имота при знание, че за него е висящо производството по чл. 53, ал.2 ЗКИР.

Въззивното решение не е недопустимо поради постановяването му по недопустим иск. Действително налице е съдебна практика, според която положителен установителен иск за собственост или иск по чл. 108 ЗС е недопустим, ако ищецът не може да се легитимира като собственик поради това, че не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Настоящия случай не е такъв. Тезата на касатора, че исковете за собственост са предявени преди да приключи процедурата за възстановяване на собствеността не намира опора в доказателствата по делото и е неоснователна. И двете страни са разполагали с окончателни решения за възстановяване на процесната реална част от реституиран и на двете страни недвижим имот. Това е провокирало спор за материално право, който е следвало да се разреши, но това не прави процедурата по възстановяване на собствеността неприключила. Искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ може да се предяви както преди приключване на административната процедура, до разрешаването на който тя се спира, така и след възстановяване на собствеността, когато е индивидуализиран обекта на реституция. Когато искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е предявен след възстановяване на заявени имоти, производството по него не е част от административната процедура по реституция. Аргумент в подкрепа на това е нормата на чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ, предвиждаща издаване на ново решение, съобразно разрешения спор за материално право. Реституционият ефект настъпва с проявяване конститутивното действие на решението на ОСЗ, с което се индивидуализира обекта на реституция. Закона предвижда възможността относно субектите, в чиято полза настъпва реституцията да се развие правен спор по време или след реституцията. Ако иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ бъде отхвърлен, няма да се стигне до издаване на такова решение, а собствеността ще е възстановена. /ТР 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, т.2, ТР№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 3А решение по гр. д. № 971/2011 г. на ВКС ІІ г. о., решение 338/2010 на ВКС, ІІ го., Решение № 110 от 8.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 5013/2017 г., I г. о., Решение № 127 от 25.08.2015 г. по гр. д. № № 3806/2014 г., на ВКС, І гр. о.

В случаите на предявен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради това, че негов предмет е правото на собственост към минал момент, той не прекъсва течението на придобивната давност на третите лица, поради което предявяването на иск за собственост към настоящия момент се налага за да се прекъсне течението на давността, а тъй като разрешаването на спора по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и издаване на решение по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ е преюдициален, производството по исковете за собственост към настоящия момент се спира на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК. В противен случай би се постановило недопустимо решение. В настоящия случай съдът е постъпил по този начин, поради което и на това основание решението не е недопустимо, а е съобразено със съдебната практика.. /Решение № 383 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2010 г., I г. о., Определение № 459 от 14.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 329/2010 г., I г. о., Определение № 361 от 10.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3437/2015 г., I г. о., ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.

По втория въпрос, въззивният съд е посочил в мотивите, че когато е отхвърлен иск, давността не се прекъсва, но е приел, че за срокът на времетраене на процеса, по който е отхвърлен иск давност не е текла. В тази част мотивите действително противоречат на Решение № 170 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 961/2011 г., I г. о., Решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о. и решение № 445 от 16.05.2005 г. на ВКС по гр. д. № 738/2004 г., ІІ г. о. /по което е допуснато касационно обжалване по друг въпрос/ С тези решения се приема, че на осн. чл. 115, б. ж ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС докато трае съдебния процес за спорното вещно право течението на давността е спряно. Ако иска бъде отхвърлен, с обратна сила се заличава прекъсването на течението на давността - чл. 116, ал. 1, б. б ЗЗД, а това означава и спирането на течението, защото решението по иск за собственост установява, респективно отрича твърдяното вещно право с обратно действие /а не от влизане на решението в сила/. При отхвърляне на иска, тъй като не е установено притежание на твърдяното право, с обратна сила се заличават всички правни последици от предявения иск - както прекъсване на давността, така и спирането й.

Фактическият състав на придобивната давност обаче включва два елемента – владение и изтичане на определения от закона срок от време. В настоящия случай от установената фактическа обстановка е видно, че докато е траел процеса по чл. 53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/ имота не е стопанисван – не е бил ограден, обрасъл е с капинак и друга растителност, която при ограждането му след септември 2014 г. е изчистена трудно от този, който поставял телената ограда. При недоказано владение върху процесния имот от касаторката от издаване на решението на ПК от 09.05.2008 г. до разпореждането с него на 19.09.2014 г. е без значение как е пресметнат срока. Поради това този въпрос не е определещ за изхода от спора. Това се отнася и за възражението на ответника за придобивна давност. От датата на сделката, на която се позовава – 19.09.2014 г. до предявяване на настоящите искове на 04.02.2019 г. не е изтекъл изискуемият се от чл. 70, ал.2 ЗС пет годишен срок. Съдът е приел, че той не е и добросъвестен поради това, че е знаел от съдържанието на нот. акт за висящото производство по чл. 53, ал.2 ЗКИР, по което се оспорва правото на собственост на праводателката му. Поради недоказаност на владение за праводателката му, придобивна давност не е доказана и при условията на присъединяване на давност, т. е. и в този случай поставеният въпрос не се отразява на крайния извод. Поради това по втори въпрос не се допуска касационно обжалване.

Третият въпрос се отнася до скицата към решението по чл.14, ал.7а. ЗСПЗЗ. Това решение е издадено въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, което обвързва касаторката. Видно от диспозитива на съдебното решение, неразделна част от него е скицата на л. 328 от гр. д.№ 875/2016 г. на РС-Троян. Съгласно пар.4, ал.3. ЗКИР /И.. – ДВ, бр. 49 от 2014 г./, след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри дейностите на общинската служба по земеделие по поддържане на картата на възстановената собственост /КВС/ и по издаване на скици от нея за съответното землище се прекратяват. Тази дейност преминава към АГКК и местинте й поделения при условия и ред, предвидени в Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. /Издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 102 от 19.11.2004 г., попр., бр. 113 от 28.12.2004 г., изм. и доп., бр. 59 от 4.08.2015 г., бр. 21 от 9.03.2018 г., в сила от 9.03.2018 г., бр. 92 от 6.11.2018 г., в сила от 6.11.2018 г., изм., бр. 48 от 2.06.2023 г., в сила от 2.06.2023 г./ /виж пар.4 от РЗР на тази наредба/. В случая кадастралната карта за района, в който се намира процесния имот е одобрена още през 2009 г. и към момента на влизане в сила на решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и постановяване на решението по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ част от нея е била КВС, поради което въз основа на съдебното решение е изготвен проект за изменение на КК от правоспособно лице и е изменена КК, като е издадена скица от СГКК. /приложена на л. 400 от делото на РС. Така по поставеният трети въпрос не се установява противоречие със съдебната практика – не е посочено и представено решение в противен смисъл от касаторите, т. е. не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Не са налице и предпоставките, съдът да се произнася по него на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК /каквото основание не е наведено в изложението/ доколкото е налице нова ясна правна уредба, която не се нуждае от тълкуване.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 2 000 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 541 от 09.12.2022 г. по гр. д.№ 686/2022 г. на Окръжен съд-Плевен по касационни жалби, подадени от Ц. И. Ц. и Х. М. К..

Осъжда Ц. И. Ц. от [населено място], [улица] Х. М. К. от [населено място], [улица] да платят на Хризантема П. Н. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 2000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: