РЕШЕНИЕ

№ 28

гр.София, 25 май 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният

касационен

съд

на Р. Б.

Първо наказателноотделение

в съдебно заседание на осемнадесети януари

две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Т.

ЧЛЕНОВЕ: И. А.

Д. А.

със секретар Аврора Караджова

и с участието на прокурора П. М.

изслуша докладваното от

председателя (съдията)

ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно дело под №

686/2009 г

ВКС е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия К. В. К. срещу потвърждаването от Военно-апелативния съд на осъдителната присъда, която издал Софийският военен съд.

Присъдата на първата инстанция е от 10 юни 2009 г. по нохд № 63/09 г. и е за това, че на 21 ноември 2008 г. К. е приел от И.Д. 250 лева, като дар, който не му следва, загдето предишния ден оперирал Ж.Ц. – подкуп по чл. 301, ал. 1 НК, приет от К.К. като лекар във Военномедицинската академия.

Решението на втората (въззивна) инстанция - №102 от 30 октомври 2009 г. по внохд № 95/09 г., е потвърдило присъдата след обжалването й от страната, обжалвала и сега.

В касационната жалба има позоваване и на трите основания по чл. 348 НПК, както и конкретните възражения по делото, които жалбоподателят е свързал с тях; исканията по изхода на делото обаче са само две – оправдаване на подсъдимия още в тази инстанция или връщането му за ново разглеждане.

Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът е за нейното отхвърляне.

ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.

То не е засегнато от касационните основания.

1.Нарушението на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е неправилно свързано преди всичко с доказаността на обвинението (доколкото тя поначало има отношение към второто от касационните основания), но чл. 301 ал. 1 НК не е нарушен и във връзка с качеството на В. като държавно учреждение, и на подсъдимия К. като длъжностно лице в нея.

Жалбоподателят основателно смята, че една от съществените характеристики на държавните учреждения е да бъдат изцяло в тежест на държавния бюджет (това съответства на мнението на Конституционния съд в р. 5/1993 г., ДВ, бр. 31 от с. г.), но когато се позовава на нормативната уредба за В., пропуска точно тези разпоредби, които изрично потвърждават въпросната характеристика. Според действащия в периода 2002 – 2009 г. Правилник за устройството и дейността на В., тя е „юридическо лице на бюджетна издръжка” (чл. 3, ал. 1) и „финансовите средства за осъществяване на специфични [те] [й] функции… се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджета на М. на отбраната” (чл. 34)

2.Нарушението на процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК относно доказаността на обвинението е все пак свързано с първото от касационните основания, но не по начина, който използва жалбоподателят. Връзката в известна степен е в това, че в жалбата се изтъква недоказаност на „конкретна договорка между даващия и получаващия подкупа… за какво точно (какви действия по служба) следва да извърши подсъдимият д-р К.…” ( писмени бележки към касационната жалба), но посочените обстоятелства са извън предмета на доказване по конкретното обвинение – то е не за бъдещо, а за вече („загдето е” – чл. 301, ал. 1 НК) извършено действие.

Що се отнася до възражението за недоказаност на обстоятелството на самото получаване на подкупа, то може да бъде определено и като голословно, след като извън собствените обяснения на подсъдимия това обстоятелство се потвърждава както от показанията на И.Д., така и от подслушания със специално разузнавателно средство разговор между двамата (т. 3 от досъд. производство, л. 21).

Очевидно се преувеличава доказателственото значение на несъществени за обвинението обстоятелства – докосвал ли се е физически подсъдимият до дадените му пари и защо последните не са били открити още при неговото арестуване - физическият контакт в случая не е задължителен щом деецът е получил владението върху парите, а различието между двете изследвания за наличието на веществото за тяхното белязване (физически – при освидетелстването, и химически – при извършената по-късно експертиза) е било разяснено в съдебното заседание от 12 май 2009 г. от експерта Р.П.; без значение е от друга страна и причината за по-късното откриване на оставените за подсъдимия пари (най-вероятно – защото не са били търсени в общото им шкафче с д-р Б.), след като липсват каквито и да са съмнения за „подхвърляне” на доказателства.

Преувеличено е значението и на недостатъка на обвинителния акт да не конкретизира хипотезата на длъжностното качество на д-р К.- по б.”а” или по б.”б” на чл. 93, т. 1 НК, още повече, след като съдът в първата инстанция е дал отговор на въпроса - преувеличението може би се дължи обаче на обсъденото по-горе незаконосъобразно виждане, че В. не е държавно учреждение.

Само декларирано си остава, накрая, оплакването че ВоАС е ограничил правото на защита на подсъдимия, като не е допуснал повторен разпит във въззивната инстанция на св. И.Д..

3.Като декларативно следва да бъде окачествено и позоваването на третото от касационните основания-явната несправедливост на наложеното наказание, нещо, което се потвърждава и от липсващото искане в касационната жалба за неговото намаляване.

Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС – І н. о.

РЕШИ:

Оставя в сила въззивно решение № 102 от 30 октомври 2009 г. по внохд № 95/09 г. на Военно – апелативния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: