Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от адв. С. Р., в качеството на процесуален представител на „Ю. Б“ АД, [населено място], с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т. о. решение № 137 от 31.01.2020 г. по т. д. № 3212/18 г., с оглед изхода на предявените искове и съгласно направеното искане за присъждане на разноски, както следва: да бъде осъдено „Микра -07” ЕООД, [населено място], да заплати на молителя сума в размер на 5343,88 лв. направени разноски в първоинстанционното производство; да бъде осъден Х. К. Г. да заплати на молителя сума в размер на 49 310,01 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство; да бъдат осъдени „Микра -07” ЕООД, [населено място] и Х. К. Г., всеки от тях да заплати на молителя сума в размер на 14 677,58 лв. направени разноски във второинстанционното производство; да бъдат осъдени „Микра -07” ЕООД, [населено място] и Х. К. Г., всеки от тях да заплати на молителя сума в размер на 7 лв. направени разноски в касационното производство, 30лв. за произнасяне по допустимостта на касационно обжалване и още 14677.15лв. за касационното производство / над присъдените с решението/.

Ответниците по молбата – „Микра -07” ЕООД, [населено място] и Х. К. Г., депозират становище, с което считат молбата за частично основателна-в частта й, с която се претендира дружеството да бъде осъдено да заплати на „Ю. Б“ АД, [населено място], допълнително сума в размер на 5343,88 лв., представляващи направени пред Окръжен съд Бургас разноски. За неоснователна считат молбата в останалата й част, тъй като според тях разноските били направени еднократно от молителя и ответниците следва да бъдат осъдени солидарно, а не по отделно, за разноските. Считат, че обратното би довело до неоснователно обогатяване на банката.

Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е частично основателна.

С решение № 137 от 31.01.2020 г. по т. д. № 3212/18 г. на ВКС, І т. о. след частична отмяна на решение № 49 от 11.06.2018г. по т. д.97/2018г. на Бургаски апелативен съд, в частта му, с която предявеният от „Ю. Б„ АД, [населено място] против „ Микра-07”ЕООД, [населено място] иск по чл. 79 ЗЗД е отхвърлен – за главница по банков кредит от 24.07.2008г. - за разликата над 224 013.76 швейцарски франка до 236 583.68 швейцарски франка, за възнаградителна лихва – над размера от 91 272.55 швейцарски франка до размер от 118 308.24 швейцарски франка за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г., както и в частта, с която исковете срещу Х. К. Г. са отхвърлени – за вземане по същия кредит – главница в размер на 236 553.68 швейцарски франка, ведно със законната лихва от завеждане на иска - 30.10.2016г. до окончателното изплащане, както и за договорна лихва /възнаградителна и наказателна/ в размер на 129 685.51 швейцарски франка, за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г. за договорни такси - в размер на 27.23 швейцарски франка, дължими за периода от 21.07.2010г. -25.10.2016г. Вместо него е постановено осъждане на „ Микра-07”ЕООД, [населено място] да заплати на „Ю. Б“ АД, [населено място] разликата над 224 013.76 швейцарски франка до 236 583.68 швейцарски франка -главница по банков кредит от 24.07.2008г., възнаградителна лихва по същият договор - над размера от 81272.55 швейцарски франка до размер от 118308.24 швейцарски франка за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г., както и осъждане на Х. К. Г. да заплати солидарно с „Микра – 07”ЕООД, [населено място] на „Ю. Б „ АД, [населено място] 236 553.68 швейцарски франка, ведно със законната лихва от завеждане на иска- 31.10.2016г. до окончателното изплащане, както и договорна лихва / възнаградителна и наказателна/ в размер на 129 685.51 швейцарски франка, за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г., договорни такси в размер на 27.23 швейцарски франка, дължими за периода от 21.07.2010г. -25.10.2016г. Присъдени са и направените разноски по делото пред касационната инстанция, с оглед изявлението в открито съдебно заседание на страната и представения списък по чл. 80 ГПК.

Настоящият състав, намира, че е налице изрично искане в касационната жалба за присъждане на направените разноски пред въззивната и първа инстанция, с оглед променения правен резултат, по което няма произнасяне с обсъденото по-горе решение. В тази насока частично основателно е искането за допълване на постановеното решение по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК, в частта му за разноските.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е доказала заплащане на възнаграждението. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Наличието на договор между страната и нейния процесуален представител е необходима предпоставка за уважаване на претенцията за разноски, тъй като в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Също в т. 1 на горепосоченото ТР е прието изрично, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. Искане за възмездяване на разноски е направено още в исковата молба, като към нея е представена единствено фактура от 25.10.2016 г., в която е посочено, че сума в размер от 18 437,59 лв. се дължи от ищеца на адвокатското дружество „Г., Р. и Ко“ като адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по исково дело с/у Микра 07 ЕООД по договор за кредит BL19243/24.07.2008 г. Документът е подписан от съставителя М. Р.. Настоящият състав приема, че представеният документ не може да се трансформира в договор за адвокатска услуга, тъй като липсва подпис на представител на ищеца, т. е. липсва съгласие. Липсата на писмен договор между страната и нейния защитник обуславя недоказаност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което в тази част /за изменение на решението на Окръжен съд Бургас в частта за разноските с присъждане на допълнителен адвокатски хонорар/ молбата следва да бъде оставена без уважение.

Молбата е неоснователна и по отношение искането да бъде осъден Х.К.Г да заплати на молителя сума в размер на 49310,01 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство. За разлика от субективното активно съединяване на искове /в този смисъл константната практика на ВКС – напр. решение № 121/18.09.2014 г. по т. д. № 2859/2013 г. на ВКС, I т. о. и др./, при субективно пасивно съединяване на искове, при условията на солидарност, предмет на делото е едно и също материално благо, поради което дължимите разноски се формират върху размера на това благо, а не съобразно броя на ответниците /в този смисъл определение № 108/18.02.2016 г. по ч. т.д. № 3111/2014 г. на ВКС, I т. о./. Установената материалноправна солидарност на ответниците предпоставя и солидарна, а не разделна, отговорност за понесените от ищеца по делото разноски. В тази връзка неоснователно е и искането за присъждане на още разноски за касационното производство в размер равен на вече присъдения, с оглед броя на ответниците.

Молбата е основателна в частта, с която се претендира „Микра – 07“ ЕООД и Х. К. Г. да бъдат осъдени да заплатят на молителя сума в размер на 14677,58 лв., представляваща заплатена от въззивника държавна такса за производството пред Апелативен съд Бургас, както и допълнително още 7 лв. за направените в касационното производство разноски. Извършването на тези разходи е доказано и подлежи на възмездяване. Доколкото с първоинстанционното решение, в потвърдената му част, на молителя вече са присъдени съдебноделоводни разноски в размер на 43966,13 лв., молбата му за осъждане на ответниците да му заплатят сума в размер на 26484,90 лв., представляваща заплатена от ищеца държавна такса за производството пред Окръжен съд Бургас, е неоснователна.

По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 137 от 31.01.2020 г. по т. д. № 3212/18 г. на ВКС, І т. о., като ОСЪЖДА „Микра-07” ЕООД, [населено място] и Х. К. Г., да заплатят на „Ю. Б“ АД, [населено място], направените от същата пред въззивната и касационната инстанция съдебни разноски за държавна такса в общ размер на 14684,58 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1132/04.02.2020 г., подадена от „Ю. Б“ АД, [населено място], в останалата й част, с която се иска изменение на решение № 137 от 31.01.2020 г. по т. д. № 3212/18 г. на ВКС, І т. о. в частта за разноските.

Определението на основание чл. 248, ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: