Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗПП.

Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба с вх. № 10727/12.12.2019 г., подадена от И. В. И. срещу определение № 454/04.12.2019 г., постановено по гр. дело № 3927/2019 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (III-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е постановено следното: Отменено е протоколно определение от „26.11.2016 г.“, с което е даден ход за разглеждане на спора по същество по делото. Оставена е без разглеждане жалба с вх. № 2098/21.08.2019 г. на жалбоподателя срещу следните решения от 18.7.2019 г. на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС): 1) решение, с което е отменено решение № 3.1 по протокол № 7/2.8.2018 г. на Адвокатския съвет (АС) при АК-Бургас, по преписка вх. № 1924/10.9.2018 г. на ВАдвС, за отписването на жалбоподателя от регистъра на посочената адвокатска колегия на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, като преписката е върната за ново разглеждане при спазване на процедурата по чл. 22, ал. 2 от ЗАдв; и 2) решение, с което е отменено решение № 3.2 по протокол № 7/2.8.2018 г. на АС при АК-Бургас по преписка с вх. № 1924/10.9.2018 г. по описа на ВАдвС, за оставяне без разглеждане заявлението на жалбоподателя за временно преустановяване упражняването на адвокатската професия, на основание чл. 22, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от ЗАдв, и преписката е върната за произнасяне по същество. Прекратено е производството по същото гр. дело № 3927/2019 г. по описа на III-то гр. отд. на ВКС.

С определение № 77/09.03.2020 г., постановено по същото гр. дело № 3927/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС, на основание чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горното определение № 454/04.12.2019 г., а именно – на ред първи от диспозитива му да се чете датата „26.11.2019 г.“, вместо погрешно посочената „26.11.2016 г.“. С частна жалба с вх. № 2569/17.03.2020 г. жалбоподателят И. В. И. е обжалвал и така постановеното определение № 77/09.03.2020 г.

Двете частни жалби (с вх. № 10727/12.12.2019 г. и с вх. № 2569/17.03.2020 г.) са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащи на обжалване определения на ВКС.

Ответникът по частните жалби Висшият адвокатски съвет, в отговора си на първата от тях (тази с вх. № 10727/12.12.2019 г.) я е оспорил, излагайки съображения за неоснователност на същата; не е подал отговор на другата частна жалба.

Разгледани по същество, двете частни жалби са неоснователни.

Относно частната жалба с вх. № 2569/17.03.2020 г. срещу постановеното по реда на чл. 247 от ГПК, определение № 77/09.03.2020 г.:

Видно от съдебния протокол, откритото съдебно заседание по гр. дело № 3927/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС, в което е постановено протоколното определение, с което е даден ход за разглеждане на спора по същество по делото, е проведено на 26.11.2019 г., а не на 26.11.2016 г. Следователно, посочването на последната дата в отменителната част на определение № 454/04.12.2019 г. съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, която грешка правилно е поправена с последващото определение № 77/09.03.2020 г.

В частната си жалба с вх. № 2569/17.03.2020 г. жалбоподателят не е изложил никакви конкретни оплаквания срещу последното обжалвано от него определение, а единствено е посочил, че същото противоречало на тълкувателно решение (ТР) № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и на решение № 85/07.06.2019 г. по гр. дело № 4796/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Двете тълкувателни решения са постановени по правни въпроси по тълкуването и приложението на разпоредбите, съответно – на чл. 292 от ГПК и на чл. 280, ал. 1 от ГПК, респ. – нямат никакво отношение към производството за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 от ГПК. С посоченото от жалбоподателя решение на IV-то гр. отд. на ВКС, по предходна негова жалба е отменено предходно решение от 28.09.2018 г. по същата преписка с вх. № 1924/10.09.2018 г. на ВАдвС, с което са били оставени без уважение неговите жалби срещу същите решение № 3.1 и решение № 3.2 по протокол № 7/02.08.2018 г. на АС при АК-Бургас. Така посочената от жалбоподателя практика на ВКС, очевидно е напълно неотносима в случая и по никакъв начин не може да обуслови извод за неправилност или друг порок на обжалваното определение № 77/09.03.2020 г., с което е поправена очевидната фактическа грешка. При извършената и служебна проверка, настоящият съдебен състав намира определение № 77/09.03.2020 г. за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно, поради което то следва да се потвърди.

Относно частната жалба с вх. № 10727/12.12.2019 г. срещу определение № 454/04.12.2019 г.:

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗАдв, решението за отписване на адвоката от адвокатската колегия на основание чл. 22, ал. 1, т. т. 2-4 от ЗАдв, подлежи на обжалване по реда на чл. 7 от ЗАдв. В случая обжалваното от жалбоподателя пред ВКС, първо решение от 18.07.2019 г. на ВАдвС не е за неговото отписване от адвокатската колегия, а напротив – с това решение на ВАдвС е отменено решение № 3.1 по протокол № 7/2.8.2018 г. на АС при АК-Бургас за отписването му, като преписката е върната за ново разглеждане при спазване на процедурата по чл. 22, ал. 2 от ЗАдв. П. цитираното по-горе съдържание на разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗАдв, това отменително решение на ВАдвС, което е и в интерес на жалбоподателя, не подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 7, ал. ал. 5-7 от ЗАдв. С второто обжалвано от жалбоподателя пред ВКС решение от 18.07.2019 г. на ВАдвС, както вече беше посочено, е отменено решение № 3.2 по протокол № 7/2.8.2018 г. на АС при АК-Бургас, с което е оставено без разглеждане заявлението на жалбоподателя за временно преустановяване упражняването на адвокатската професия по чл. 23 от ЗАдв, като преписката също е върната за произнасяне по същество – и по заявлението. ЗАдв изобщо не предвижда възможност за обжалване пред съда (ВКС) на решението на ВАдвС, постановено по заявление на адвоката за временно преустановяване от него упражняването на адвокатската професия; още повече, че в случая ВАдвС също е постановил отменително решение, което е в интерес на жалбоподателя.

В мотивите към обжалваното определение № 454/04.12.2019 г. съставът на III-то гр. отд. на ВКС също е приел, че обжалваните от жалбоподателя две решения от 18.07.2019 г. на ВАдвС не подлежат на обжалване съгласно разпоредбите на ЗАдв, както и че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалването им. При това положение и по изложените по-горе съображения, правилен е и решаващият извод на съда за процесуална недопустимост на подадената от жалбоподателя жалба с вх. № 2098/21.08.2019 г., респ. – правилно същата е оставена без разглеждане с обжалваното определение № 454/04.12.2019 г.

Също по изложените по-горе съображения, неоснователни са оплакванията в частната жалба с вх. № 10727/12.12.2019 г., че обжалваното определение № 454/04.12.2019 г. било постановено в нарушение на разпоредбите на ЗАдв, както и доводите на жалбоподателя, че жалбата му с вх. № 2098/21.08.2019 г. била процесуално допустима. В тази връзка следва да се посочи и че съгласно трайно установената практика на ВКС, решенията на ВАдвС подлежат на съдебен контрол, осъществяван от ВКС, само в изрично предвидените от ЗАдв случаи, както е прието по-горе (в този смисъл са определение № 243/13.06.2019 г. по гр. д. № 1243/2019 г. на ІV-то гр. отд., определение № 3/03.01.2018 г. по гр. д. № 3835/2017 г. на ІV-то гр. отд., определение № 52/11.02.2019 г. по гр. д. № 443/2019 г. на ІV-то гр. отд., определение № 128/02.05.2017 г. по гр. д. № 901/2017 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 181/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1411/2018 г. на ІV-то гр. отд., определение № 213/08.2015 г. по ч. гр. д. № 468/2015 г. на І-во гр. отд., определение № 387/12.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3926/2015 г. на І-во гр. отд., определение № 157/03.04.2012 г. по гр. д. № 385/2012 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 73/04.06.2013 г. по гр. д. № 1440/2012 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 22/27.01.2015 г. по гр. д. № 6379/2014 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 179/24.03.3015 г. по ч. гр. д. № 856/2015 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 236/01.11.2016 г. по гр. д. № 2803/2016 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 250/10.01.2017 г. по гр. д. № 3301/2016 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 1/05.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на ІV-то гр. отд., определение № 366/05.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на ІV-то гр. отд., определение № 188/27.05.2015 г. по гр. д. № 1829/2015 г. на ІV-то гр. отд., определение № 375/15.01.2008 г. по гр. д. № 325/2007 г. на 5-чл с-в на ВКС и пр.).

Именно съгласно същата тази трайно установена практика, когато ВКС установи недопустимост на жалбата (както в случая), той се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане и прекратява производството по делото. Поради това, неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че във всички случаи ВКС следвало да се произнесе с решение по съществото на спора след провеждане на открито съдебно заседание. Такова решение по чл. 7, ал. 7 от ЗАдв следва и може да бъде постановено, само ако жалбата е процесуално допустима, какъвто не е настоящият случай. Неоснователни в тази връзка са и доводите на жалбоподателя, че с обжалваното определение № 454/04.12.2019 г. било отменено несъществуващо протоколно определение от 26.11.2016 г. и не било отменено постановеното в откритото съдебно заседание протоколно определение от 26.11.2019 г., с което е даден ход за разглеждане на спора по същество по делото, поради което също следвало да се постанови и решение по съществото на спора. Както стана ясно по-горе, в случая не е налице процесуално нарушение, както неоснователно поддържа жалбоподателят, а е налице допусната очевидна фактическа грешка при посочването на датата на протоколното определение в отменителната част на обжалваното определение № 454/04.12.2019 г., която грешка правилно е била поправена с последващото определение № 77/09.03.2020 г.

Предвид разясненото по-горе, че обжалваното определение № 454/04.12.2019 г. не е постановено в нарушение на чл. 22, ал. 3 и чл. 7 от ЗАдв, напълно несъстоятелни са и доводите на жалбоподателя, че такова нарушение било допуснато поради направения отвод и замяната на съдията-докладчик от състава на III-то гр. отд. на ВКС на 25.11.2019 г. – само един ден преди провеждането на откритото съдебно заседание на 26.11.2019 г. Неоснователно във връзка със замяната на отведения съдия, жалбоподателят поддържа и че страните следвало отново да се призоват за откритото съдебно заседание – такъв извод не следва от никоя процесуална норма, а още по-малко – от сочената от него разпоредба на чл. 289, изр. 2 от ГПК, която е приложима единствено за производството по касационно обжалване, докато неговата жалба с вх. № 2098/21.08.2019 г. срещу двете решения от 18.07.2019 г. на ВАдвС, дори да беше процесуално допустима жалба по реда на чл. 7, ал. ал. 5-7, във вр. с чл. 22, ал. 3 от ЗАдв, не би била касационна жалба. По същите съображения, че развилото се и впоследствие прекратено, процесуално недопустимо съдебно производство по гр. дело № 3927/2019 г., не е касационно производство, напълно несъстоятелно е и оплакването на жалбоподателя, че съставът на III-то гр. отд. на ВКС не се е произнесъл „по допустимостта за касация“ по реда на чл. 288 от ГПК.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че и обжалваното определение № 454/04.12.2019 г. е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което и то следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 454/04.12.2019 г. и определение № 77/09.03.2020 г., постановени по гр. дело № 3927/2019 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: