ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71

София, 30.07.2020 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц

С. К

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 4584 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба от адв.Г. У. като пълномощник на П. И. В. с искане да бъде допълнено решение №32/04.03.2020г., постановено от ВКС по настоящето дело, в частта му за разноските, като М. И. Т., Ц. Х. Д., В. Х. Д., Т. Д. В., И. Г. В. и В. Г. В., ответници по подадената от него молба за отмяна, бъдат осъдени да му заплатят направените от него разноски или алтернативно решението бъде изменено и обезсилено в частта, с която в полза на другите двама ответници по молбата – Д. В. И. и Ц. Д. В., са присъдени разноски в размер на 500лв. Поддържа, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането му спрямо шестимата съответници /извън ответниците Д. В. И. и Ц. Д. В./.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците по молбата не изразяват становище.

За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С решение №32/04.03.2020г., постановено по настоящето дело, по реда на чл. 307, ал. 4 ГПК по подадена от П. И. В. молба е отменено решение №38/03.11.2017г., постановено от Етрополския районен съд по гр. д.№181/2017г., потвърдено с решение №186/18.05.2018г. по в. гр. д.№4/2018г. по описа на Софийския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение №219/07.05.2019г., постановено по гр. д.№3689/2018г. на Второ ГО на ВКС, в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между П. И. В., М. И. Т., Д. В. И., Ц. Д. В., Ц. Х. Д., В. Х. Д., Т. Д. В., И. Г. В. и В. Г. В. на недвижим имот, представляващ друга селскостопанска територия от 1.346 дка, пета категория, местност „Г.“, [населено място], [община], Софийска област, представляваща имот №.......... по картата на землището, при граници: имот №.......... – ливада на наследници на И. В. Ц. и имот №......... – ливада на наследници на Н. Н. Л., при квоти: 18/90 ид. части за П. В., 18/90 ид. части да М. И. Т., 9/90 ид. части за Д. В. И., 9/90 ид. части за Ц. Д. В., 9/90 ид. части за Ц. Х. Д., 9/90 ид. части за В. Х. Д., 6/90 ид. части за Т. Д. В., 6/90 ид. части за И. Г. В. и 6/90 ид. части за В. Г. В..

Въпреки този изход, със същото решение П. И. В. е осъден да заплати на двама от ответниците по молбата /Д. В. И. и Ц. Д. В./ сумата от 500лв., представляваща разноските, направени от тях с оглед защитата им срещу искането на П. И. В. за присъждане на разноските, направени както в производството по чл. 304 и сл. ГПК, така и в делбеното производство. И тъй като искането на П. И. В. за присъждане на разноски в негова полза е прието за неоснователно, в полза на Д. В. И. и Ц. Д. В. са присъдени разноските, направени с цел осъществяване на защитата им по делото.

Настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта, с която П. И. В. е осъден да заплати на Д. В. И. и Ц. Д. В. направените от тях разноски в производството по отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата, нито за допълване на решението в частта му за разноските, претендирани спрямо останалите ответници по молбата за отмяна, тъй като в случая приложение следва да намери установеното в чл. 78, ал. 2 ГПК правило.

Решението, с което е било допуснато извършването на съдебна делба на имот №............ по картата на землището на [населено място] е отменено, тъй като с друго, влязло в сила съдебно решение е уважен предявеният от П. И. В. иск за признаване за установено по отношение на лицата, имащи качеството „съделители“ в делбения процес, че същият имот е негова индивидуална собственост. С оглед доказателствата по делото е прието, че решението, с което имотът е допуснат до делба, е неправилно и следва да бъде отменено по реда на чл. 307, ал. 4 ГПК.

Въпреки този резултат, при разрешаването на спора за дължимостта на направените по делото разноски, следва да бъде взето предвид, че имот №194016 е бил включен в делбеното производство по искане на П. И. В. и делбата е била допусната с оглед представените от него доказателства в това производство. Установителният иск е бил предявен от него след постановяване на решението по допускане на делбата, но преди същото да е влязло в сила, като в това производство са били представени доказателства, различни от представените в производството по съдебна делба. Установителният иск не е бил оспорен от останалите участници в двете производства, с изключение на И. Г. В., който обаче не е обжалвал постановеното от първоинстанционния съд решение, нито е оспорил подадената от П. И. В. молба за отмяна. Причина за постановяването на две противоречиви решения по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху имот №........... е поведението на самия молител, който първоначално е поискал неговата делба с твърдението, че е съсобствен между наследниците на общия наследодател И. В. Ц., след което, представяйки други доказателства, е предявил иск, основан на твърдението, че всъщност имотът не е съсобствен, а е негова индивидуална собственост. В подобна хипотеза отговорността за разноски на останалите, участващи в двете производства лица, не може да бъде ангажирана. Разноските в делбеното производство, касаещи имот №..........., както и разноските за производството по отмяна, следва да бъдат понесени изцяло от П. И. В.. А доколкото Д. В. И. и Ц. Д. В. са осъществили защита само и единствено срещу претенцията на П. И. В. за разноски и тази негова претенция е приета за неоснователна, не са налице предпоставки за изменение на решението в частта, с която е ангажирана неговата отговорност за разноски в производството по чл. 304 ГПК.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на П. И. В. за изменение и допълване на решение №32/04.03.2020г. по гр. д.№4584/2019г. на ВКС, Първо ГО като неоснователна.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: