Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите срещу решение №1635 от 02.07.2019 г. по в. т.д.№1470/2019 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №34 от 07.01.2019 г., по т. д.№476/2018 г. на СГС, в частта, с която държавата е осъдена да заплати на „Софийска вода” АД сумата от 27 243.92 лв., съставляваща непогасена част от просрочени месечни задължения за извършени услуги в изпълнение на неформален договор за отвеждане и пречистване на отпадъчни води на обект – публична държавна собственост - стадион “Локомотив”, находящ се в [населено място], район Надежда за периода от 20.11.2014 г. до 19.07.2017 г., ведно със законната лихва от 08.03.2018 г. до окончателното заплащане, ведно с обезщетение за забавено изпълнение в общ размер на 10 032.81 лв. на всяко едно от просрочените месечни задължения, за периода от 09.02.2015 г. до 07.03.2018 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Приложимата към процесните правоотношения нормативна регламентация предвижда ли сключването на формален договор, като условие за предоставяне на В и К услуги. 2. Могат ли да се считат за приети от собственика одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на В и К услуги, без сключване на формален договор за предоставянето им. 3. Могат ли да се приемат одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на В и К услуги чрез сключване на неформален договор. 4. Налице ли е облигационно правоотношение между собственика на имот и оператор на В и К услугата при фактическото свързване на имота към изградената инфраструктура за отвеждане на отпадни води и ползване на предоставената от оператора услуга, без да е сключен писмен договор между тях. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация - „Софийска вода” АД и третите лица помагачи – СНЦ „Спортен клуб Дружество за физкултура и спорт Л. С” и „Професионален футболен клуб Л. С” АД не заявяват становище по жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за неоснователно твърдението на Държавата, че не дължи плащане на процесните суми, тъй като между страните не е възникнала облигационна връзка по тази услуга, защото законодателят е предвидил сключване на формален договор в писмена форма между доставчик и потребител. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 8, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба №4/14.09.2004 г. /предвиждащи, че получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабден имот и канализационна система или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган, и че общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник/, както и предвид липсата на данни, че ответникът е подал заявление, с което да е предложил различни условия пред съответния оператор, е приел, че в процесната хипотеза приложение следва да намерят общите условия на „Софийска вода” АД. Изразил е становище, че разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата намира приложение само в хипотеза, когато нови потребители се присъединяват към водоснабдителните и канализационните системи, но не и когато потребителите вече са били присъединени, а разпоредбата на ал. 8 - когато се договарят условия, различни от общите условия. В този смисъл е достигнал до извод, че действащата правна уредба не изисква предварително сключване на писмен договор, като условие за предоставяне на В и К услуги, още повече че ответникът не твърди да е бил свързан с В и К мрежата след приемането на Наредба №4, поради и което е налице облигационно отношение между страните по делото съобразно одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на В и К услуги от „Софийска вода” АД. Намерил е за неоснователно и твърдението, че не държавата, а СНЦ „Спортен клуб Дружество за физкултура и спорт Л. С” е потребител на В и К услуги и именно последният дължи плащане на процесните услуги - с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 е дадено легално определение на понятието „потребител“, в което попадат само собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, а сдружението с нестопанска цел не е ползвател, а държател на имота и по аналогия приложение следва да намери разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредба №4.

Предвид изложените в обжалваното решение мотиви, формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси са обусловили правната воля на въззивния съд, възприел становище за неформален характер на сключения между страните договор и обвързаност на ответника от Общите условия на оператора, независимо от несключването на писмен договор. Не се установява обаче наличие на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая не е осъществена нито една от посочените хипотези – касаторът не е посочил непълната, неясна или противоречива правна норма, приложима в отговор на въпросите, нито е обосновал каквито и да е било предпоставки за преодоляване на съществуваща еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, която практика се явява неправилна, с оглед изменение на законодателството или промяна в обществените условия. Следва да се посочи, че нито една от цитираните от касатора правни норми /чл. 8, ал. 1 и ал. 8 от Наредбата/ не установява императивен характер на задължение за сключване на писмен договор, като условие за действителност на договора за предоставяне на В и К услуги, като не съществува съмнение, че публичноизвестните Общи условия /чл. 8, ал. 1 от Наредбата/ обвързват страните и по сключен неформален договор за предоставяне на В и К услуги /в подкрепа на неформалния характер на договора за предоставяне на В и К услуги на заварени от действието на Наредбата потребители, са нормите на §1, т. 2 и §3, т. 1 от Допълнителните й разпоредби/.

С оглед изложеното касационно обжалване по формулираните в изложението въпроси не може да бъде допуснато, а тъй като при постановяването на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на твърдяната от касатора очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1635 от 02.07.2019 г. по в. т.д.№1470/2019 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.