Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба на „Интерстрой 2000” ООД за отмяна на влязло в сила решение №933 от 18.04.2018 г. по в. т.д.№6300/2017 г. на САС, потвърждаващо решение №1803 от 01.12.2014 г. по т. д.№2729/2013 г. на СГС, с което е обявен за окончателен сключен между продавача „Интерстрой 2000” ООД и купувача „Минералургия консулт” ЕООД предварителен договор от 07.08.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот.

В молбата се излагат съображения, че е налице ново писмено доказателство - споразумение от 24.04.2014 г., подписано от страните по спора, установяващо нови обстоятелства от съществено значение за делото – уреждане на финансовите взаимоотношения между страните и последиците от предварителния договор, имащ характер единствено на обезпечение, което доказателство обаче молителят не е могъл да представи своевременно и то по причини, стоящи изцяло извън контрола му – молителят е считал споразумението за загубено, но същото е било в държане на бившата секретарка на дружеството, върнала го на 22.08.2019 г.

Ответната страна по молбата – „Минералургия консулт” ЕООД заявява становище за липса на предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение, като претендира присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т.е. новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства са тези, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са включени в делото по обективни причини - различни от процесуална небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от съответната страна, респективно, ако страната е знаела за тези обстоятелства или е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, но не го е направила, искането за отмяна на посоченото основание се явява неоснователно. Необходимо е и новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото, т. е., ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респективно постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно.

В процесния случай представеното към молбата споразумение е подписано от страните по делото в хода на първоинстанционното му разглеждане, като е очевидно, че молителят, които е подписал визираното споразумение, е знаел за съществуването на документа, а и на обстоятелствата, които посочва, като съществени за изхода на делото и които според него се установяват със споразумението. Т.е. при полагане на нормално дължимата грижа, молителят е могъл да наведе в хода на процеса твърдения за посочените обстоятелства, както и да представи документа и то преди твърдяното му загубване, респективно да прояви процесуална активност, като се възползва от предвидената в разпоредбата на чл. 190 от ГПК възможност.

С оглед изложеното в случая не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – страната е знаела още при първоинстанционното разглеждане на делото, както за представеното с молбата за отмяна доказателство, така и за обстоятелствата, които то установява, като е могла своевременно съответно да представи доказателството /респективно да иска представянето му от другата страна/ и да наведе удостоверените с него обстоятелства. В този смисъл и тъй като отмяната на влязло в сила решение не може да служи като средство за поправка на допуснати от страната грешка и небрежност при водене на делото, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото молителят дължи на ответника по молбата направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 4 277.64 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Интерстрой 2000” ООД за отмяна на влязло в сила решение №933 от 18.04.2018 г. по в. т.д.№6300/2017 г. на САС, потвърждаващо решение №1803 от 01.12.2014 г. по т. д.№2729/2013 г. на СГС

ОСЪЖДА „Интерстрой 2000” ООД[ЕИК] да заплати на „Минералургия консулт” ЕООД[ЕИК] сумата от 4 277.64 лв., разноски.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.