Определение на Върховен касационен съд 3 г. о

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229

София, 04.04. 2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

, гражданска колегия, трето отделение

, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: ЕМИЛ ТОМОВ

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

като изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. д. № 43 по описа за 2013год., взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на Х. А. П. и П. И. П. от [населено място] срещу определение №463 от 30.11.2012г по гр. д № 714//2012г на Върховен касационен съд І г. о, с което на основание чл. 307 ал. 1 ГПК е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от настоящите жалбоподатели с мотивирано посочено в нея основание по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК

Поддържа се оплакване за незаконосъобразност. Неправилно е прието, че се касае за писмено доказателство, с което при дължимата грижа страната е могла да се снабди, съответно да го представи докато процесът е бил висящ. Искането за отмяна в случая е основано на две нови за страната обстоятелства, които са във взаимна връзка, при това и двете са категорията факти, които страната не би могла да узнае при полагане на обичайната грижа. Лицето, посочено като нотариус в договора за дарение, с който ищецът по делото се е легитимирал, към този момент е заемала длъжност съдебен изпълнител, а не нотариус. Второто обстоятелство е, че и подписът не е на това лице т. е удостоверителното изявление е неистинско, Гражданите не познават персонално длъжностните лица с нотариални функции, не може да им се възложи да разпознават и подписите...