В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 587 по описа за 2012г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена на 25.05.10г. касационна жалба от Н. Н. Г. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение от 22.02.2010г. по в. гр. д. № 2930 по описа за 2006г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.07.2006г. по гр. д. № 2663/05г. на СРС, като е осъден [фирма] да заплати на Н. Г. на основание чл. 128 ал. 2 от КТ сумата от 1 019.68лв.-трудово възнаграждение за периода 07.04г.-18.08.04г.,ведно със законната лихва, считано от 13.04.05г. и е отхвърлен иска в останалата част до 4 913лв. и на основание чл. 244 ал. 1 от КТ за сумата от 552.38лв.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от 13.04.05г. и са присъдени следващите се разноски от 250лв.

Като основание за допустимост в касационната жалба се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по поставения въпрос – допустимо ли е въззивният съд да не приложи разпоредбата на чл. 134 ал. 2 от ГПК отм. при положение, че по делото е представен писмен документ/удостоверение от НОИ/,удостоверяващ изявления на ответника пред държавен орган, които правят вероятно твърдението на ищеца, че изразеното в т. 5 от трудовия договор от 9.03.03г. съгласие е привидно? Позовава се на решение № 132 от 15.05.03г. по гр. д.№43/02г. на ІV г. о.-без задължителен характер и на...