6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50549гр. София, 07.12.2023 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1453 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕМЕЛДА” ЕООД, представлявано от адв. М. Д., срещу решение № 136 от 02.03.2022г. по т. д. № 440/2021г. на САС, ТО, 5 състав, с което е обезсилено решение № 1283 от 02.09.2020г., поправено с решение № 260372 от 05.03.2021г., постановени по т. д. № 2027/2019г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА – ВИДИН” ЕАД насрещен иск с правно основание чл.307 ТЗ за прекратяване на сключения между тях договор за наем на недвижим имот № 254 от 23.08.2016г. и е прекратено производството по този иск, както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА – ВИДИН” ЕАД на основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД сумата 13 000 евро – обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на договор за наем на недвижим имот № 254 от 23.08.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2019г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е достигнал до правилни фактически изводи, но произволно и необосновано е приел, че измененията на законоустановената нормативна рамка за осъществяване на определен вид търговска дейност са за търговеца и предвидими, и предотвратими, а липсата на парични средства за осъществяване на дейността въпреки измененията не са от естество да го освободят от изпълнението на задълженията му, особено пък в търговските отношения с ищеца, приемайки, че това следва ясно от закона. Касаторът твърди, че не разполага с имуществен ресурс да покрие новите законови изисквания за извършване на дейността, за която е нает имотът, което твърдение не е оспорено по делото. Сочи, че в изпълнение на чл.306, ал.3 ТЗ с изрично писмо е уведомил насрещната страна, че не може да спази новите нормативни изисквания към лицата, осъществяващи икономическа дейност с нефт и нефтени продукти, предвидени в изменения Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти, която е развивало в наетия имот, поради което е прекратил договора и е предложил двумесечен срок за връщане на оборудването. Позовава се на чл.306, ал.5 ТЗ и сочи, че законодателните промени са трайни във времето, а нямат временен характер. Поддържа, че наемодателят е бил длъжен да положи усилия, за да ограничи претендираните вреди, като потърси други наематели на имота, и бездействието му освобождава касатора от отговорност – възражение, което не е било обсъдено от въззивния съд. Намира за неправилен и извода на въззивния съд за неоснователност на направеното възражение за нищожност на обезщетението за претърпени вреди, като поддържа, че това обезщетение има характера на неустойка, която съгласно трайната практика на ВКС е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът релевира доводи за наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, като сочи следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Налице ли е непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.5 ТЗ, в случай че със законодателен акт са въведени изисквания за регистрация на търговец за извършване на определена дейност, които са неизпълними за него?”. Касаторът поддъжа още, че е налице и очевидна неправилност на въззивното решение с оглед лаконичните мотиви и необоснованост на извода относно правното значение на изменението на законовите изисквания в разрив с правилата на формалната логика и опита, както и с оглед необоснованост и неправилност на извода за неоснователност на възражението за нищожност на претендираното обезщетение за пропуснати ползи.

Ответникът „Национална компания индустриални зони” ЕАД представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че поставеният въпрос не отразява доводите, твърденията и възраженията, които въззивният съд е обсъдил, както и не е обоснован соченият допълнителен критерии по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, нито е налице очевидна неправилност на обжалваното решение. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо в частта му, с която е отхвърлен насрещният иск с правно основание чл.307 от ТЗ по същество. Посочил е, че този иск е конститутивен и с предявяването му се цели при уважаването му от съда с влязло в сила решение да бъде предизвикана правна промяна. Приел е, че в конкретния случай целената от ищеца по този иск правна промяна е прекратяването занапред поради претендираната от него стопанска непоносимост на процесния договор за наем между страните. Въззивният съд е посочил, че по делото в нито един момент не е било спорно, че действието на договора за наем между страните е прекратено, считано от 01.10.2018г., поради което е достигнал до извод, че така предявен, искът по чл.307 от ТЗ още към момента на предявяването му през м. февруари 2019г. не е бил годно правно средство за съдебна защита на заявеното субективно гражданско материално право на ищеца по този иск. Изтъкнал е, че в случаите като процесния, в които обжалваното решение е недопустимо изцяло или частично, а не неправилно, забраната на чл.271, ал.1, изр.2 от ГПК не важи и не е пречка за обезсилване на недопустимото решение, обжалвано само от едната страна, стига същото да не е влязло в сила.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в частта по предявения осъдителен иск е допустимо. Намерил е за неоснователно оплакването във въззивната жалба, основано на твърденията на ищеца за невъзможност за изпълнение от негова страна на процесния договор поради непреодолима сила, наличието на която би го освободила от задълженията му по договора, без ангажиране на имуществената му отговорност към насрещната страна – ищеца. Приел е, че твърдяната нормативна промяна в условията на осъществяваната от ответника стопанска дейност, вследствие на която промяна ответникът се бил оказал в невъзможност да изпълни нормативните изисквания към извършваната от него дотогава дейност, съответно – и да изпълнява задълженията си по процесния договор за наем, не е нито непредвидимо, нито непредотвратимо за търговеца събитие от извънреден характер по смисъла на чл. 306 от ТЗ, макар и да е осъществена след сключването на договора. Изложил е съображения, че измененията на законоустановената нормативна рамка за осъществяването на определен вид търговска дейност са за търговеца и предвидими, и предотвратими, а липсата на парични средства за продължаване осъществяването на дейността въпреки измененията, на каквато липса ответникът се позовава, не са от естество да го освободят от изпълнението на задълженията му, особено пък в търговските му отношения с ищеца, доколкото такава невъзможност е ясно и категорично установена и от гражданския закон за гражданскоправните такива - чл.81, ал.2 ЗЗД. Поради това е намерил за ирелевантно конкретното имуществено състояние на предприятието на ответника, в която само част не е споделил мотивите на първоинстанционния съд.

Въззивният съд е намерил за неоснователно и оплакването за недоказаност на претенцията на ищеца за вреди от неизпълнението на процесния договор по размер. Посочил е, че цената на ползването на отдадения под наем имот и за срока, за който договорът е сключен, е ясно определена от страните при условията на свободното договаряне между тях, предхождащо предсрочното прекратяване на договора, и това е съизмеримата вреда, понасяна от ищеца от неизпълнението на задълженията на ответника по договора до края на срока му, като паричната цена за ползването на имота, която ищецът е получавал по договора по време на действието му и със сигурност би получавал и за в бъдеще до края на уговорения срок, в случай че ответникът би изпълнявал задълженията си по него до края на този срок. Изтъкнал е, че в случая претенцията на ищеца не е за неустойка, а за обезщетяване на вреди по общия ред на чл.79 - чл.82 от ЗЗД, поради което е намерил за неоснователно оплакването за необсъждане на релевираното възражение за нищожност на неустоечна клауза. По тези съображения и като е препратил на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната му част.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Поставеният от касатора въпрос по начина, по който е формулиран, е твърде общ и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС непреодолимата сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ е налице при непредвидимост на събитието, извънреден характер на същото и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка. В мотивите си въззивният съд е приел, че законодателната промяна относно изискванията за регистрация на касатора за извършване на дейността, за която е наел имота с процесния договор за наем, не е нито непредвидимо, нито непредотвратимо за търговеца събитие от извънреден характер по смисъла на чл. 306 от ТЗ, като е изтъкнал и че липсата на парични средства за продължаване осъществяването на дейността въпреки измененията, на каквато липса ответникът се позовава, не е от естество да го освободи от изпълнението на задълженията му в търговските отношения с ищеца, доколкото според съда това ясно следва от чл.81, ал.2 ЗЗД, и в този смисъл е отрекъл наличието на причинна връзка между сочената законодателна промяна и невъзможността за изпълнение. Следователно отговорът на поставения въпрос изисква обсъждане на конкретните факти по делото, в това число на съдържанието на договорното правоотношение между страните, с оглед извършване на преценката дали сочената от касатора като непреодолима сила законодателна промяна е в причинна връзка с твърдяната от него невъзможност за изпълнение на договора, което изключва характера му на правен въпрос, значим за точното приложение на закона и за развитие на правото.

Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК– очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора съображения преповтарят наведените в касационната жалба доводи във връзка с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не се дължат разноски. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 от 02.03.2022г. по т. д. № 440/2021г. на САС, ТО, 5 състав.

ОСЪЖДА „ЕМЕЛДА” ЕООД, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], чрез адв. М. Д., да заплати на„ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА – ВИДИН” ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 200 лева /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: