ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390

Гр. С., 28.03.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.03.13 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1397/12 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр. д. №596/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен искът на Държавата, чрез областния управител на обл. В., срещу касатора с пр. осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като е призната нищожността на сключения между страните съответно като продавач и купувач договор за продажба на земя – частна държавна собственост, по реда на чл. 44, ал. 2 от З., поради противоречие със закона.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3. Поставя като значими за спора въпросите: допустима ли е защита на правото на собственост с установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, ако оспорващото правото на ищеца лице владее вещта, предмет на това право към момента на сезиране на съда и по време на спора; ползват ли се със задължителна сила мотивите на постановеното в производството по оспорване на индивидуален адм. акт съдебно решение на административния съд и следва ли гражданският съд да зачете приет като доказателство официален документ по см. на чл. 179 от ГПК; има ли значение за придобиването на право на собственост върху имот – частна държавна собственост видът...