Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Роза С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр. д. №322/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу [фирма], [населено място], с пр. осн. чл. 344, ал. 1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността счетоводител - ЛС и Т..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос за тълкуване на посочения в чл. 190, ал. 1, т. 5 от КТ признак „ощетяване на гражданите” и резултатно ли е нарушението, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 от КТ. В. решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр. д. №2941/01 г. на второ г. о. и р. по гр. д. №24/01 г. на трето г. о., които са за задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение по чл. 195, ал. 1 от КТ. С. противоречие е с практика на ВКС по ГПК, отм., затова наведеното основание следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.

Първият от въпросите е извън обхвата на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и затова не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Дисциплинарното наказание в случая не е наложено за нарушение по чл. 190, т. 5 от КТ, а за нарушения по т. 1 и 2 от с. р., предпоставките на които са различни от тези по т. 5, за която е въпросът.

Дисциплинарното уволнение е за две нарушения, посочени така: ранно приключване на работния ден на 9.06.11 г. и неявяване на работа от 20.06.11 г. до 11.07.11 г. В заповедта нарушението е квалифицирано по чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ. В. съд е приел, че фактическите обстоятелства в заповедта сочат и на нарушение по т. 2, което е установеното по делото. Това нарушение е достатъчно тежко, за да обоснове наложеното най-тежко наказание.

Нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ е описано в уволнителната заповед в достатъчна за конкретизацията му степен, така че работникът да разбере в какво се състои то и да може да се защити пред работодателя и пред съда, както е посочено в цитираните решения на ВКС при тълкуване на императивната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ. Работодателят не е дал точната и пълна правна квалификация на нарушенията, но това не се отразява на законността на уволнението. Според практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК – напр. р. по гр. д. №120/09 г. на трето г. о.,

неправилната квалификация, дадена в заповедта за уволнение не обуславя сама по себе си неговата незаконност. От значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения в съответствие с изложените в заповедта за дисциплинарно уволнение фактически обстоятелства. Тази практика е следвал въззивният съд.

Противоречието между постановените по делото първо и второинстанционно решения по въпроса за значението на дадената от работодателя правна квалификация на нарушенията не е осн. по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.

Доводите на касатора за неправилност на въззивното решение – необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, са за касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. Основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от тези по чл. 281, т. 3 от ГПК / ТР №1/19.02.10 г./. Респективно произнасянето по основанията за допускане на обжалването - чл. 288 ГПК е различно по цел и обхват от това по основателността на жалбата - чл. 290 и сл. от ГПК / ТР №2/28.09.11 г./.

Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр. д. №322/12 г. от 16.07.12 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: