заплащане на дължимо трудово възнаграждение

съществуване на трудово правоотношение

форма на трудовия договор

възнаграждение по договор за изработка

№ 907/10

София, 02.05. 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 3725/2008 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 1386 от 29.12.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 24.03.2008 г. по в. гр. д. № 784/2007 г. на Р. окръжен съд. Касаторът И. Р. И. иска то да бъде отменено като неправилно, а предявените искове - уважени.

Ответникът Ш. М. М., действащ като едноличен търговец с фирма “Ш. М. - охлада”[населено място], не е взел становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове за парични вземания, произхождащи от положен от ищеца труд като шофьор на автобус при ответника, за периода от 25.03.2004 г. до 30.09.2005 г., при липса на сключен между страните трудов договор.

С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 100 от 22.05.2007 г. по гр. д. № 5003/2006 г. на Р. районен съд, с което исковете са отхвърлени. Изложени са съображения, че между страните не е възникнало действително трудово правоотношение поради неспазване на императивното изискване на чл. 62, ал. 1 КТ /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 120 от 2002 г./ за писмена форма...