Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Ю. А. А., М. А. А. и Е. В. Ламброполу срещу решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 113/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Ответникът по касация Й. П. Г. не взема становище.

ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С решение от 16.09.2008 г., допълнено с решение от 20.11.2008 г., по гр. д. № 1125/07 г. Районен съд[населено място] е осъдил Й. П. Г. да предаде на Ю. А., М. А. и Е. Ламброполу собствеността на поземлен имот с идентификатор 48489.08.233 по КК на[населено място] и на жилищна сграда с идентификатор 48489.8.233.2. Отхвърлил е иска по чл. 431 ал. 2 ГПК отм. за отмяна на нот. акт № 196 от 2006 г. в частта, касаеща дарение на процесния имот.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен за разликата над 10/12 ид. ч. от поземления имот и за жилищната сграда. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил иска за собственост на 2/12 ид. ч. от поземления имот и от жилищната сграда. Оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част. За да постанови решението въззивният съд приел че договорът за продажба, с който Г. К. продала на продала на сина си В. 168 кв. м. от дворното място, заедно с построената в него лятна кухня бил е нищожен, с оглед разпоредбата на чл. 59 З отм., което давало отражение и върху следващите сделки с имота.

Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси

как следва да се тълкува волята на прехвърлителя тогава, когато в акта за продажба е вписана реална част от парцел изразена в идеални части, с оглед разпоредбата на

чл. 59 З отм. и подлежат ли на отмяна по реда на чл. 231 ал. 2 ГПК отм. всички нотариални актове или само констативните.

Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивното решение не противоречи на

т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г.,

ОСГК тъй като въззивният съд е изложил собствени фактически и правни изводи по същество на спора.

По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За

решение от 21.11.2007 г. по гр. д. № 250/2007 г. на Окръжен съд[населено място]

няма данни да е влязло в сила, затова не може да бъде преценявано с оглед допустимостта на касационното обжалване.

Решение № 1263 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 5029/07 г. на ВКС I ГО

в което са разгледани нарушения на процесуалните правила по повод назначаването и приемането на експертно заключение,

решение № 1317 от 06.02.2009 г. по гр. д. № 5136/07 г., на ВКС I ГО

с което е разгледан конкретен спор и

решение № 449 от 27.06.2002 г. по гр. д. № 703/01 г. на ВКС IV ГО

касаещо срока в която трябва да се предяви иск по чл. 33 ЗС, са неотносими към спора.

Относими към поставените въпроси са

решение № 333 от 26.04.1985 г. по гр. д. № 133/85 г. на ВС II ГО

, с което е прието че

собственикът на имот, чиито права са засегнати от прехвърлителна сделка, извършена от трето лице, включително съсобственик, може да защити правата си с установителен иск и да иска отменяване или изменяване на акта за прехвърляне, както и

решение № 782 от 16.01.1996 г. по гр. д. № 821/95 г. на ВС I ГО

, в което е прието

че

изтеклата до 30.05.1973 г. давност върху реална част от парцел запазва действието си при условие, че както тази част, така и останалата са отговаряли на изискванията за самостоятелен парцел, касационното обжалване е допустимо.

С оглед на изложеното, тъй като спорните въпроси са решавани по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на

решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 113/10 г. на Окръжен съд[населено място].

УКАЗВА

на Ю. А. А., М. А. А. и Е. В. Ламброполу в едноседмичен срок да внесат 50 д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.

След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: