Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБОМИРА МОТОВАМАДЛЕН ПЕТРОВАСВЕТОСЛАВ С. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 2874 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

С решение № 5435/08.05.2020 на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 14272/2018 г. са отменени разпоредбата на чл. 44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в частта относно думите „. след навършване на пълнолетие“ и разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в частта относно думите „ а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието“ и администрацията на Министерския съвет е осъдена за съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение са подадени касационни жалби от министъра на труда и социалната политика, чрез ст. юрк. И. Ш. и Министерския съвет на Р. Б. чрез процесуален представител В. А. с доводи за необоснованост и неправилност на решението.

В касационната жалба на министъра на труда и социалната политика са изложени съображения за съответствие на чл. 44, ал. 1 и 2 от НПОС в отменената им част с нормативните актове от по-висока степен – чл. 9, ал. 7 от КСО и съответно чл. 97 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (отм.). Административният орган счита, че изискването за наборна служба е навършването на 18 г., поради което с разпоредбата от подзаконовия нормативен акт не може да се разширява кръга на лицата с признат осигурителен стаж за наборна служба. Излага доводи и за липса на неравно третиране на лица, постановени в едно и също положение, като се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация във връзка с осигурителния стаж за обучение на курсанти и школници, признат по силата на чл. 44 от НПОС от навършването на пълнолетие. Искането е за отмяна на решението.

В касационната жалба на Министерския съвет са изложени доводи, че понятието „действителна военна служба“, употребено в чл. 3, ал.1 от Указ № 117 от 1971 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища не е равнозначно на понятието „редовна военна служба“ по Закона за всеобщата военна служба в НРБ (ЗВВСНРБ, отм.). Съгласно чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.) редовната военна служба се изпълнява при навършване на пълнолетие. За целите на пенсионното производство за трудов стаж по чл. 81 ППЗП (отм.) се зачита времето на редовна служба. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Указ № 117 предвижда, че обучаващите се в сержантски (старшински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията, но това според касатора не означава, че се отбива същинска редовна служба по смисъла на ЗВВСНРБ (отм). Аргумент за това черпи от предвиденото в същата разпоредба задължение за незавършилите курса да служат пълния срок на редовна военна служба, след навършване на призивната възраст. Счита, че нормата на чл. 44 НПОС изцяло съответства на чл. 97 от ЗОВСРБ (отм.), според която на наборна военна служба подлежат всички мъже, граждани на РБ, навършили 18 г.

Посочва, че не е налице дискриминация по какъвто и да било признак, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗЗДискр., като цитира съдебна практика на Върховния административен съд по този въпрос.

Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбите. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответниците - С. С., К. И., И. В., Я. Г., Б. П., Л. В., Р. Р., В. В., В. В., Н. Н. и Е. К., чрез общия им пълномощник адвокат Н. П. оспорват касационните жалби като неоснователни, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 23.06.2020 г. Претендират разноски.

Ответникът – Е. К., чрез адв. Н. П. изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Ответникът – С. М. не е изразил становище по касационните жалби. Със заявление, постъпило в съда на 03.11.2020 г. е оттеглил жалбата си вх. № 10449/18.06.2019 г.

Ответникът – Д. Д. не е изразил становище по касационните жалби.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационните жалби са процесуални допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение са били разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), приета с Постановление № 30 от 10 март 2000 г. на Министерския съвет на Р. Б. за приемане на Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и Наредба за пенсиите (обн.ДВ, бр.21 от 17 март 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г), изменена и допълнена по отношение на чл. 44 с Постановление № 127 от 2 юни 2006 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ( изм. и доп. обн.ДВ, бр.48 от 13 юни 2006 г.).

Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж гласи: "За осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет."

Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж гласи: "Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието".

С обжалваното съдебно решение съдът е отменил разпоредбата на чл. 44, ал.1 от НПОС в частта относно думите „. след навършване на пълнолетие“ и разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в частта относно думите „ а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието“.

За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че жалбоподателите имат правен интерес от оспорването на посочените разпоредби от подзаконовия нормативен акт, тъй като са се обучавали като школници в СМУ „Ф.Е. Д.“, гр. Пазарджик в периоди от 1988 г. – 1991 г. и от 1989 г. до 1991 г. и на основание чл. 44 от НПОС времето на наборната им военна служба, отслужена по време на обучението им, през което са били непълнолетни, не е или няма да бъде зачетено за осигурителен стаж при пенсиониране, а от навършване на пълнолетие на всеки един от тях.

Приел е, че оспорените разпоредби на чл. 44, ал. 1 и 2 от НПОС са такива от подзаконов нормативен акт, съдържащ административноправни норми с многократно действие, отнасящи се до неопределен и неограничен кръг лица. При приемането им според съда е спазен реда, предвиден в чл. 50-79 от Устройствения правилник на Министерския съвет от 1999 г. (обн. ДВ. бр.103 от 30 ноември 1999г. - отм. ) и правилата по чл. 56 - чл. 79 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация от 2005 г. (обн. ДВ. бр. 84 от 21 октомври 2005 г.- отм.), на редовно заседание на Министерския съвет, с общо съгласие на членовете на колективния орган. В мотивите си съдът е отбелязал, че към датата на приемането им Законът за нормативните актове не е уреждал процедура по приемането на подзаконови нормативни актове.

От данните по преписката е установил, че Наредбата за пенсиите, е приета с Постановление № 30 от 10 март 2000 г. на Министерския съвет на Р. Б. е обнародвано в Държавен вестник, брой 21 от 17 март 2000 г. и е в сила от 1 януари 2000 г., прието с решение на МС по точка 18 от протокол № 8/24.02.2000 г. С Постановление № 127 от 2 юни 2006 г. на Министерския съвет на Р. Б. е обнародвано в Държавен вестник, бр.48 от 13 юни 2006 г., прието с решение на МС по точка 23 от протокол № 21/25.05.2006 г., е прието изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите, въз основа на проект внесен от министъра на труда и социалната политика, заедно с доклад на вносителя, финансова обосновка и справка за отразяване на получените становища от заинтересованите министерства и ведомства, получени след съгласуване на проекта, както и самите становища. Създаването на алинея втора на чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, е по предложение на Министерството на вътрешните работи, направено в хода на съгласувателната процедура, което е прието от министъра на труда и социалната политика и е отразено в предложения окончателен проект за изменение и допълнение на нормативния акт.

За жалбоподателите и присъединилите се към оспорването заинтересовани лица, съдът е установил, че са завършили пълния курс на обучението в Средно милиционерско училище "Ф. Е. Д. към Министерството на вътрешните работи в периода 1988 -1991 година, съответно 1989-1991 година. С Указ № 151 от 5.02.1971 г. на Председателя на Държавния съвет на Народна република България е открито Средно милиционерско училище към Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ. бр.11 от 9 февруари 1971 г., изм. ДВ. бр.29 от 11 април 1975г., изм. ДВ. бр.57 от 22 юли 1983г.). Срокът на обучение в училището е три години. За школници се приемат младежи, които са завършили Х клас на единното средно политехническо училище и не са по-възрастни от 18 години. На завършилите пълния курс на средното милиционерско училище се признава гражданско средно образование и отбита редовна военна служба. Незавършилите курса на средното милиционерско училище служат пълния срок на редовната военна служба.

Според съда преценката за законосъобразност на оспорените разпоредби изисква исторически анализ на законите, които са уреждали обществените отношения, свързани с въоръжените сили на РБ. Посочил е, че в периода на обучение на жалбоподателите е действал Законът за всеобщата военна служба на НРБ (обн. ДВ. бр.13 от 14 февруари 1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г., в сила от 28.02.1996 г. Съгласно чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.) на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски. Осигурителният стаж на школниците и курсантите в този период е уреден разпоредбата на чл. 81 ППЗП (отм.).

В периода от 27.02.1996 г. до 12.05.2009 г. е действал Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ. Съгласно чл. 97 от ЗОВСРБ на наборна военна служба подлежат всички мъже, граждани на РБ, годни за военна служба, които са навършили 18 години. Разпоредбата на чл. 96 от ЗВОСРБ, която предвижда, че наборната служба е задължителна, е действала до 01.01.2008 г.

Нормите на чл. 44, ал.1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се прилагат по отношение на лица, отслужили наборна военна служба, както и по отношение на лица, които са се обучавали като курсанти и школници във висши и средни училища след навършване на пълнолетие.

С въвеждането на възрастов критерий във втория нормативно уреден случай, формално се постига уеднаквяване на изискванията по двете нормативни хипотези, тъй като по закон наборната служба се изпълнява от лица, навършили 18 години. С въведения регламент нормите имат стеснено приложно поле, от което са изключени случаите на непълнолетни лица, обучавани във военни училища и школи, чието обучение е признато за отбита редовна военна служба.

Първият аргумент на съда за отмяна на оспорените разпоредби в посочената част, е, че издателят на акта е следвало да съобрази подзаконовата нормативна уредба с тази по Указ № 151 от 5.02.1971 г. и Указ №117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски старшински средни военни училища, още повече, че и двата указа не са отменени.

Вторият аргумент е, че възприетото нормативно разрешение води до неравно третиране на лица, поставени в едни и същи условия, тъй като времето на обучение на някои от лицата, които не са навършили 18 години, няма да бъде признато за осигурителен стаж, а на други, които се обучават заедно с тях, ще бъде признато само защото при започване на обучението са навършили 18 години. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 3 от Указ № 151 от 5.02.1971 г., според която за школници се приемат младежи, които са завършили Х клас на единното средно политехническо училище и не са по-възрастни от 18 години, както и тази на чл.1 ал. 3 от Указ №117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски старшински средни военни училища, според която за ученици се приемат младежи, завършили осми клас, не по-възрастни от 16 навършени години, и младежи със средно образование, не по-възрастни от 21 навършени години. На това основание е приел за основателно възражението на жалбоподателите, че въведеното в оспорените разпоредби ограничение по възраст, се нарушава принципа за равнопоставеност на осигурените лица, предвиден в чл.3, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, както и забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.

Приел е, че разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и 2 НПОС противоречат и на чл. 9, ал. 7 от КСО, която предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на наборна или мирновременна алтернативна служба и ясно изразява целта на законодателя да признае безусловно за осигурителен стаж при пенсиониране периода на наборната военна служба като особен вид държавна служба, в това число, и времето на обучение във висши и средни училища към Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, след като то е приравнено на отслужена наборна служба с норми от по-висок ранг от този на оспорените. Лицата, завършили тези училища, са задължени да служат в армията или в органите на Министерството на вътрешните работи не по-малко от 10 години, което съставлява основание за приравняването на тяхното обучение на наборна военна служба.

Доводът на жалбоподателите за нищожност на оспорените разпоредби тъй като имат обратно действие и преуреждат вече сложили се обществени отношения, е отхвърлен, като неоснователен.

От констатираните противоречия със закона, в решението е обоснован краен извод, че е нарушено изискването по чл. 15 от ЗНА, нормите от подзаконовия нормативен акт в частта, относно думите „. след навършване на пълнолетие“ в чл. 44, ал.1 НПОС и в частта относно думите „а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието", да съответстват на Конституцията и норми от по-висока степен и е постановил отмяната им в посочената част.

Решението следва да бъде обезсилено на основание чл. 221 ал. 3 АПК в частта по жалбата на С. М., поради оттегляне на оспорването в хода на касационното производство със заявление от 03.11.2020 г., постъпило по адм. дело № 6890/2020 г. и производството по делото по отношение на този жалбоподател да се прекрати.

В останалата част решението е валидно и допустимо, но неправилно постановено, поради нарушение на материалния закон.

Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт и законосъобразно е приел, че са издадени от компетентен орган и при спазване на действащите по време процесуални правила за приемане на подзаконови нормативни актове от Министерския съвет.

Спорът в касационното производство е по съответствието на разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и 2 от НПОС в отменената им част с норми от по-висока степен. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на нормативни актове от по-висока степен. Правото на обществено осигуряване на гражданите е уредено в чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Изводите на първоинстанционния съд, че оспорените разпоредби въвеждат неравно третиране по критерий „възраст“, противоречат на принципа за равнопоставеност на осигурените лица при осъществяване на държавното обществено осигуряване по чл. 3, т. 3 от КСО и на забраната за дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр, са в противоречие с чл. 7, ал. 1, т. 8 от Закона за защита от дискриминация. Тази норма предвижда, че изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване, не представляват дискриминация. В това отношение са основателни доводите в касационните жалби. Въведеното в чл. 44, ал.1 и 2 НПОС нормативно изискване за възраст, е за целите на пенсионното осигуряване и представлява обективно обстоятелство по отношение периода на обучение, който се зачита за осигурителен стаж. Този обективен критерий е използван за признаване на осигурителен стаж и в другата хипотеза, предвидена в чл. 44, ал.1 НПОС – за времето на наборната военна служба. Това следва от изискването за пълнолетие (18 - годишна възраст) за изпълнение на редовна/наборна военна служба, предвидено в специалните закони - чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.) и чл. 97 от ЗОВСРБ (отм.). В този смисъл е и съдебната практика по приложението на чл. 4 от Закона за защита от дискриминацията – решение № 5609/14.05.2020 г. на Върховния административен съд, пето отделение по адм. дело № 5057/2019 г. и решение № 12791/15.12.2021 г. на Върховния административен съд, пето отделение по адм. дело 5361/2021 г., в които е прието, че признаването за осигурителен стаж на времето на обучение от курсантите и школниците от навършването на пълнолетие, предвидено в чл. 44, ал.1 НПОС, не е дискриминационно.

Неправилно съдът е приел и, че посочените в решението текстове от разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и 2 от НПОС противоречат на чл. 9, ал. 7 КСО. Тази норма предвижда, че се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба.

Настоящият касационен състав намира за правилен подхода на тричленния състав за преценка съответствието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт с норми от по-висока степен въз основа на исторически анализ на нормативната уредба на редовната военна служба по Закона за всеобщата военна служба в НРБ (ЗВВСНРБ, отм.), съответно на наборната военна служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (ЗОВСРБ, обн. ДВ бр.112/1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм. ДВ бр. 35/2009 г. в сила от 12.05.2009 г. ). Съгласно чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.) на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски. Тази норма е действала в периода 1988 г. – 1991 г. по време на обучението на жалбоподателите в СМУ гр. Пазарджик. По силата на чл. 2, б. „б“ от Указ № 151/05.02.1971 г. на завършилите пълния курс на средното милиционерско училище се признава отбита редовна военна служба. Наборната военна служба е въведена с чл. 97 ЗОВСРБ (ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм. 12.05.2009 г. Съгласно тази разпоредба, всички мъже, граждани на Р. Б. граждани на Р. Б. годни за военна служба, без разлика на раса, народност, вероизповедание, образование, социален произход и семейно положение, които са навършили 18 години, подлежат на наборна военна служба.

При използване на същия подход по отношение нормативната уредба на трудовия стаж, съответно осигурителния стаж при пенсиониране, се установява, че при действието на ЗВВСНРБ (отм.), по силата на чл. 81 ППЗП (ред. преди изм. с ДВ бр.76/1996 г.) приравненото на отбита редовна военна служба обучение на завършилите средното милиционерско училище не се зачита за трудов стаж от III категория. Зачитането на този период като трудов стаж е въведено с изменението на чл. 81 ППЗП (с ДВ бр.76/1996 г., отм. в сила от 01.01.2000 г.). Съгласно тази разпоредба за трудов стаж от III категория се зачита изслужената наборна военна служба или приравнената на нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Промяната в посочената разпоредба е свързана с влизане в сила на ЗОВСРБ (отм.) и съобразена с въвеждането на наборната военна служба с чл. 97 от този закон и изискването за възраст от 18 години. ЗОВСРБ (отм.) е действащият по време нормативен акт от по-висока степен към момента на признаване на периода на обучението като трудов стаж.

От 01.01.2000 г. действа чл. 9, ал. 7 КСО, според която за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. По силата на 9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

От изложеното е видно, че предвиденото в разпоредбите на чл. 44, ал.1 и 2 НПОС изискване за зачитане като осигурителен стаж на времето на обучение на школниците от навършването на пълнолетие съответства на понятието наборна военна служба по чл. 9, ал. 7 КСО и изискванията за възраст, предвидени във връзка с изпълнението на наборна военна служба, въведени в чл. 97 ЗОВСРБ (отм.), респективно редовна военна служба по чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.).

Като е приел противното и е постановил отмяна на чл. 44, ал.1 НПОС в частта относно думите „от навършване на пълнолетие“ и на чл. 44, ал. 2 НПОС в частта относно думите „ а за ненавършилите пълнолетие – към датата на навършване на пълнолетие“, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на С. С., К. И., И. В., Я. Г., Б. П., Л. В., Р. Р., В. В., В. В., Н. Н. и Е. К. против чл. 44, ал. 1 НПОС в частта относно думите „от навършване на пълнолетие“ и чл. 44, ал. 2 НПОС в частта относно думите „ а за ненавършилите пълнолетие – към датата на навършване на пълнолетие“.

С оглед изхода от спора, искането на Министерския съвет на РБ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е основателно. На основание чл. 143 АПК жалбоподателите следва да се бъдат осъдени да заплатят сумата от 200 лева разноски за всяка инстанция или общо 400 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия ,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 5435/08.05.2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 14272/2018 г. в частта по жалбата на С. М., поради оттеглянето й и прекратява производството по делото по отношение на жалбоподателя С. М..

ОТМЕНЯ решение № 5435/08.05.2020 на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 14272/2018 г. в останалата част и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С., К. И., И. В., Я. Г., Б. П., Л. В., Р. Р., В. В., В. В., Н. Н. и Е. К. против чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (обн. ДВ бр.21/17.03.2000 г., изм. ДВ, бр. 48 от 2006 г.) в частта относно думите „от навършване на пълнолетие“ и чл. 44, ал. 2 НПОС (ДВ, бр. 48 от 2006 г.) в частта относно думите „ а за ненавършилите пълнолетие – към датата на навършване на пълнолетие“.

ОСЪЖДА С. С., К. И., И. В., Я. Г., Б. П., Л. В., Р. Р., В. В., В. В., Н. Н. и Е. К. да заплатят на Министерския съвет на Р. Б. сумата 400 лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. М. п/ М. П. п/ С. С. п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА