№ 194

[населено място], 02.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

с участието на секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 687/2017 год.,за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] против решение № 1914/14.10.2016 год. по т. д.№ 3453/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 616/06.04.2016 год. по т. д.№ 3249/2015 год. на Софийски градски съд, С потвърденото решение е уважен предявеният от [фирма] иск, с правно основание чл. 208 ал. 1 КЗ отм., като касаторът е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, с оглед настъпил застрахователен риск „пожар„, на основание застрахователен договор клауза „Автокаско„, обективиран в застрахователна полица № [ЕГН], сключен между [фирма] и ЗД [фирма], в правата по който ищецът твърди, че е встъпил, на основание чл. 212 ал. 1 КЗ отм., с придобиване собствеността върху застрахованата вещ. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 212 ал. 1 КЗ отм., досежно извода за доказана активна материалноправна легитимация на [фирма], да претендира обезщетението, предвид придобиване на застрахованата вещ след изтичане срока на застрахователния договор между праводателя му и ответника, макар при настъпил в срока на този договор застрахователен риск.

Ответната страна – [фирма] - оспорва касационната жалба и моли въззивното решение да бъде оставено в сила,

Третото лице – помагач на ищеца - [фирма] – не...