4№ 757 гр. София, 02.11.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2170/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 142/ 16.01.2017г. постановено по в. гр. д. 3140/2016г. на САС в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати на Н. Х. Г. още 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди и в частта, в която е потвърдено решение на СГС, в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати обезщетение на Н. Х. Г. 25000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 5000лв. обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД.
Ищецът Н. Г. е подал отговор срещу касационната жалба и е възразил срещу допускането на касационно обжалване и отмяната на решението.
Касационната жалба на П. е подадена в срок, но е допустима само в частта, в която е обжалвано въззивното решение по иска за неимуществени вреди. Цената на иска за имуществени вреди е 5000лв., а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв., поради което касационната жалба срещу въззивното решение в частта относно иска за имуществени вреди следва да се остави без разглеждане.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в останалата част, ВКС намира следното:
В исковата молба, ищецът Н. Г. твърди, че през 2006г. е заемал длъжността „главен секретар“ на Висшия мюсюлмански духовен съвет,...