Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 335 от 12.06.2017 г., постановено по настоящото [населено място] № 60413/2016 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 162/08.07.2016 г. по гр. д. № 198/2016 г., с което Великотърновски апелативен съд, изменяйки решение № 9/08.01.2016 г. на Окръжен съд, [населено място], по исковете по чл. 422 ГПК и след издадена заповед по чл. 417, т. 2 ГПК по ч. гр. д. № 580/ 2013 г. на РС - [населено място], признава за установено, че Сдружение П., [населено място] могили дължи на [община] сумата от 37 328. 45 лв. - наем по договор № 365/ 11.05.2011 г., ведно със законната лихва от 09.08.2013 г., като отхвърля иска за наем до пълния предявен размер от 46 694. 25 лв. и иска за сумата 5 128. 05 лв. - законни лихви върху наема в периода 14.07.2012 - 09.08.2013 г.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпросите за правната характеристика на договора за наем, сключен при условията на чл. 37п ЗСПЗЗ /отм., но в сила към 11.05.2011 г. - датата, на която е сключен договорът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение/, за възможността той да се тълкува според критериите от чл. 20 ЗЗД; съдържанието /размерът/ на задължението за наем да се определи от факти, които не произтичат пряко от неговите клаузи, а от действието на издаден индивидуален административен акт /заповед на министъра на земеделието и храните/, а за забавата в плащането на наема да възникне акцесорното вземане с правна квалификация чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

По поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Договорите, въз основа на които на включените в списъка по чл. 37о ЗСПЗЗ земеделски стопани или на техните сдружения, регистрирани като юридически лица, могат да се предоставят под наем или аренда мери и пасища от държавния или общинския поземлен фонд на територията на Р. Б. с цел държавно подпомагане в земеделската дейност по отглеждането на пасищни животни и по поддържането на мерите и пасищата от държавния и общинския поземлен фонд в добро земеделско и екологично състояние, процедурите по сключването, изменението и прекратяването на тези договори към 11.05.2011 г. /тогава е сключен договорът/, са предвидени в регламентите, визирани в чл. 37р ЗСПЗЗ. Тези договори представляват правно основание за ползването на мерите и пасищата за целите на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители /арг. от чл. 37о, ал. 4 ЗСПЗЗ/ и са инструмент за осъществяване на политиката на ЕС за хармонично развитие чрез икономическо, социално и териториално сближаване – чл. 174, пар. 1 от ДФЕС. Той служи за удовлетворяване на публичен интерес – този на ЕС, на държавите-членки и на гражданите на ЕС в областта на общата селскостопанска политика. Гарантирането на публичния интерес е наложило в чл. 175 ДФЕС да се установят задължения на държавите-членки за постигане на целите по чл. 174 ДФЕС, както и инструментариумът, чрез който С. подкрепя осъществяването на тези цели – ЕСИФ.

Правото на Европейския съюз пряко регулира тази група правоотношения, чиято цел за релевантния период е Българската държава-член на ЕС да създаде и гарантира установяването на общи правила за схемите за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и на схемите за подпомагане на земеделските стопани и техните сдружения, за да гарантира постигането на целите в чл. 174 ДФЕС, а оттук –на публичния интерес. За тази група правоотношения относимите актове от правото на ЕС са регламентите, визирани чл. 37р ЗСПЗЗ. Чл. 174 и чл. 175 ДФЕС изискват от държавите-членки създаването и на национална правна рамка, която да провежда тази политика на Европейския съюз на национално ниво. Тази рамка е създадена със ЗИДЗСПЗЗ /бр. 10/ 2009 г./; проявена е в разпоредбите на чл. 37и – чл. 37р ЗСПЗЗ /в редакцията към момента на сключване на договора/. Разпоредбите са действали до ЗИДЗСПЗЗ /бр. 38/ 2014 г./, когато са изменени, а чл. 37п и чл. 37р ЗСПЗЗ - отменени. Така тя е приведена в съответствие с новата селскостопанска политика, осъществявана от ЕС и понастоящем.

Чл. 37п ЗСПЗЗ, препращайки към чл. 37и – 37о ЗСПЗЗ, в процесния период е предвиждал, че след определянето на пасищата и мерите от общинския поземлен фонд с решение на общинския съвет по чл. 37и, ал. 3 ЗСПЗЗ за размера и местоположението на мерите и пасищата, отредени за общо и индивидуално ползване в зависимост от броя и вида на отглежданите пасищни животни на територията на съответното землище, относно правилата за тяхното ползване със съдържанието по ал. 4 и след решението на общинския съвет по чл. 37о ЗСПЗЗ със съдържанието по ал. 1, се сключва писмен договор между общината и земеделския стопанин или регистрираното като юридическо лице сдружение на тези стопани, които са включени в нарочен списък по чл. 37о, ал. 2 ЗСПЗЗ. Провеждането на търг или конкурс /при повече от един кандидат в списъка на извършващите тази селскостопанска дейност/ е възможност, която е можело да произтече и от наредба на общината /арг. от чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 т. 13 ЗМСА/. Съгласно чл. 37п, вр. чл. 37и, ал. 5 ЗСПЗЗ, срокът на договора е 5 години или по-кратък, ако такова е искането на ползвателя. Съгласно чл. 37п, вр. чл. 37к, ал. 1 ЗСПЗЗ, наемът/ арендата не може да бъде на цена по-ниска от пазарната, включително при възможността да ги определи министърът на земеделието и храните, ако са налице изключенията от § 2г, ал. 2 ДР на ЗСПЗЗ. Законът е предвиждал плащанията да постъпват по бюджета на съответната община и е допускал наемът/ арендата да се увеличат с официалния индекс на потребителските цени, публикуван от НСИ. В чл. 37п, вр. чл. 37л, ал. 1 ЗСПЗЗ е предвидена забрана ползвателят да преотдава мерите и пасищата на трети лица, а в ал. 2 са случаите на предсрочно прекратяване на тези договори. В чл. 37п, вр. чл. 37м ЗСПЗЗ е предвидена и възможността ползването на общинските мери и пасища да бъде предоставено на лица, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, стига отредените за това площи да не са необходими за нуждите на земеделските стопани и техните сдружения, включени в списъка на тези, които отглеждат пасищни животни. Договори по чл. 37п, вр. чл. 37и – 37о ЗСПЗЗ са заварени към изменението на националната правна рамка със ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 38/ 2014 г. и бр. 14/ 2015 г/, съответно на новата селскостопанска политика, която С. осъществява понастоящем. Поради това § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 61/ 2015 г.) предостави законов срок на ползвателите на тези пасища и мери от общинския поземлен фонд / ал. 1 и ал. 2/ да приведат заварените договори за наем и аренда в съответствие с новите изисквания на чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ и задължение на кмета на съответната община да прекрати онези от тях, които към изтичане на законовите срокове не им съответстват, с предвидена глоба при неизпълнение.

Анализът на посочените текстове от ЗСПЗЗ налага следните изводи: Административният елемент присъства при възникването и изменението на правоотношенията по отдаване под наем или аренда на мерите и пасищата от общинския поземлен фонд за отглеждане на пасищни животни и/ или за тяхното поддържане в добро земеделско и екологично състояние. Съществените белези на наемното/ арендното правоотношение /обект, цена, начин на ползване и страни/, се предопределят от действието на индивидуални административни актове, чието издаване предвижда ЗСПЗЗ /в редакциите на чл. 37и – 37р към момента на сключване на договора/. ЗСПЗЗ предвижда и необходимостта от писмен договор, който окончателно ги индивидуализира. Административният елемент присъства и при прекратяването на тези договори. При упражняването на тези правомощия общинският съвет/кметът на общината осъществяват държавното управление, а и селскостопанската политика на ЕС. Следователно договорите по чл. 37п ЗСПЗЗ отм. са административни по смисъла на чл. 19а АПК.

Административният договор бе въведен първо в ЗУСЕСИФ, а след това – в ЗИДАПК (ДВ бр. 74/ 2016 г.). Преди тези закони също съществуваха възможности с административен орган да се сключи писмен договор по въпрос от значим обществен интерес. Договорите по чл. 37п ЗСПЗЗ отм. са административни и за тях чл. 9 ЗЗД не се прилага. С § 4 от ЗИДАПК /ДВ бр. 74/ 2016 г./ се измени разпоредбата на чл. 128 АПК. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 и т. 3 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за сключване, изменение, отмяна, обявяване на нищожност на административни договори и по тяхното изпълнение, доколкото не е предвидено друго в специален закон. § 6, ал. 3 ЗР на ЗИДАПК /ДВ бр. 74/ 2016 г./ не допуска т. нар. „обратно действие“ на новото процесуално правило за гражданскоправните спорове по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, които са висящи към влизане в сила на ЗИДАПК (ДВ бр. 74/ 2016 г) – така § 7 от допълнителните му разпоредби. Правните спорове по договорите по чл. 37п ЗСПЗЗ са извън обхвата на § 6, ал. 3 ЗР на ЗИДАПК, а заварените /висящите/ към влизане в сила на това изменение на АПК спорове законодателят поставя в подведомственост на административните съдилища.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че следва да даде отговор само на първия от повдигнатите от касатора въпроси, а именно, че договорът за наем, предвиден в разпоредбата на чл. 37п ЗСПЗЗ отм. е административен договор по смисъла на чл. 19а АПК. Останалите въпроси са от значение за правните спорове, които вече са в компетентност на административните съдилища.

По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното въззивно решение и измененото с него първоинстанционно решение са недопустими, защото исковете по чл. 422 ГПК, са предявени след издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, с която до незабавно изпълнение са допуснати вземане за наем за сумата 46 694. 25 лв. и за законни лихви за забавеното плащане на наема за сумата 5 128. 05 лв. Източникът на вземанията е договор № 365/ 11.05.2011 г. с наемодател [община] и наемател Сдружение П.“. Договорът има за обект общински пасища и мери в землищата на [населено място] могили, [населено място] и [населено място], общ. Две могили, чието ползване е предоставено за отглеждане на пасищни животни. Сключен е при условията на чл. 37п ЗСПЗЗ отм., но в сила към 11.05.2011 г. и е административен договор по смисъла на чл. 19а АПК.

С § 4 от ЗИДАПК /ДВ бр. 74/ 2016 г./ бе изменен чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, а след влизането на закона в сила в подведомственост на административните съдилища са всички дела по искания за изпълнение на административен договор, освен ако друго е предвидено в специален закон. За договорите по чл. 37п ЗСПЗЗ отм. такъв специален закон не съществува. В компетентност на административните съдилища са исковете по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение, когато то произтича от административния договор по чл. 37п ЗСПЗЗ отм., Въззивното решение и измененото с него първоинстанционно решение като недопустими следва да бъдат обезсилени, като спорът следва да се разгледа от Административен съд, [населено място], който да се произнесе и по направените разноски, съобразно крайния изход на спора.

Водим от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 162/ 08.07.2016 г. по гр. д. № 198/ 2016 г. на Великотърновски апелативен съд и измененото с него решение № 9/08.01.2016 г. по гр. д. № 472/ 2015 г. на Окръжен съд, [населено място].

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд, [населено място].

Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: