ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 993

гр. София, 26.10.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2345 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. Т. против решение № 289/08.03.2017 г., постановено по гр. д.№ 242/2017 г. от ІІ-ри състав на Окръжен съд – Варна.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районния съд.

Съдът е приел, че възраженията срещу заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са, че не е спазено уговореното предизвестие за прекратяване от 3 месеца, че към датата на прекратяване на правоотношението е ползвал отпуск поради временна неработоспособност и че работодателят не е съобразил закрилата по КТ, доколкото е с 40% намалена трудоспособност. Прието е по тези възражения, че договореният срок на предизвестие е във връзка с възможността някоя от страните да прекрати трудовото правоотношение при наличие на хипотезите по чл. 326 или чл. 328 КТ, какъвто настоящият случай не е, тъй като правоотношението между ищеца и ответното дружество е прекратено по взаимно съгласие по инициатива на ищеца. От фактическа страна е прието, че твърдението на ищеца, че към датата на прекратяване на...